Пред читалище „Отец Паисий 1901“ в с. Езерец ни посреща контейнер за събиране на пластмаса, пъстър велопаркинг, изработен от палет, грънчарско колело, дъска с пясък за писане и творчество, много богата седмична програма, по която децата работят.

„Нашият фокус е да предоставим на хората разнообразие в живота, момент за споделяне и за красота, за креативност.“ – казва секретарят на читалището Елен Сабатини. И продължава: „Искам децата да научат, че могат да направят много неща, че колкото повече си отворен към света, толкова повече възможности ще намериш, че когато човек дава от себе си, получава, и че имаме правото да се занимаваме с мястото, където живеем.“

Елен Сабатини завършва екология във Франция и грижата за природата е другият фокус на нейната работа като секретар на читалището и обединяваща фигура в общността. Децата почистват района, а от събраните отпадъци изработват предмети.

В края на лятото тя ангажира малчуганите със занаяти. Това е грижа за общността и за природата. „Искам да възвърнем мястото на занаята в съвременния живот. В това има много голям екологичен смисъл – уптотребява се по-малко ток и пластмаса. Можем да захраним модерността със стари занаяти, в които децата творят с възрастните до тях. Аз ги провокирам да се срещат.“ – разказва за нови нишки на свързване Елен Сабатини.

Възрастните участват в самодейни състави, правят етнографска сбирка, събират стари снимки, но също така и дават идеята за създаването на летописна книга на селото. Сега децата обикалят домовете на местните жители, правят интервюта с тях и събират материали. А за работата са добре подготвени с лекции за историята, които специалисти им изнасят.

Цялото село е винаги заедно и в празниците. Дори в ситуация на Covid-19, вместо всички да се съберат на банкет, за Коледа възрастните жители са посетени у дома с подаръци и остават трогнати от вниманието. Следите от направеното от децата са в цялото село – те рисуват табели, създават украсата за джаз фестивала…


Елен Сабатини е влюбена в България и в Езерец. Дипломирала се във Франция, тя идва у нас по линия на доброволческите програми на Европейския съюз. Инициатива за почистване на плажа я отвежда от Варна до Езерец. „Дойдох да помагам и се влюбих в мястото, намерих си мъж и си останах, вече 14 години.“ Пленяват я първо България, а после – Езерец: „Най-вече за мен е важна природата, биоразнообразието. При българите харесвам човещината, свободата… Гостоприемството ме омая.“

Интервю на Светослав Николов: