"Българските домакинства трябва да имат сигнал кога е разумно да потребяват и кога не. Сутрин, когато възобновяемата енергия е най-оскъдна, потребяват повече. Пик има и вечер. Можем да пуснем пералня и миялна през деня с отложено начало, за да спестим енергия". Това заяви икономистът и енергиен експерт към Черноморски изследователски енергиен център Генади Кондарев.

"Имахме по-продължителен студен период през зимата. В България има много електрифицирано отопление, което достига 70 % в градовете и до 50 % извън тях.", коментира той. "Цената на регулирания пазар се индексира нагоре. Трупайки тези фактори, сметките се повишават. Държавата трябва да разследва дали това е причината за повишението на цената", добави той.

Снимка: Аз, репортерът

"Регулираният пазар е форма на субсидиране и е изключително неефективно организиран. В България имаме все повече ВЕИ, но хората няма нищо, което да ги стимулира да пренасочат потреблението на обед вместо сутрин и вечер", твърди Кондарев.

"За да има баланс между голямото производство на слънчева енергия, има нужда от покриване на нужди от други енергийни източници. Трябва да преодолеем и опозицията на вятърната енергия, която е втората най-евтина енергия след слънчевата. Имаме нужда от въвеждане на пазарни механизми по отношение на енергията", посочи още авторът в Климатека.

Чуйте повече от интервюто на Георги Митов с икономиста и енергиен експерт към Черноморски изследователски енергиен център Генади Кондарев:

Динамичната геополитическата ситуация поставя на преден план енергийната сигурност – откъде получаваме енергията и доколко системата е устойчива на външни сътресения. В същото време тя се променя бързо – с повече възобновяеми източници, нови технологии и нови европейски изисквания. Тази рамка очерта Генади Кондарев и напомни, че в същото време функционирането на българската енергийна система се ръководи от остарели правила. 

Това разминаване създава напрежения, неефективности и сериозно объркване около това как всъщност се формират сметките за ток. В последните дни се наблюдава и тревожна тенденция – отговорността често се прехвърля върху възобновяемите източници и новите технологии, въпреки че данните показват друго, напомни д-р Мария Трифонова. 

„България вече е в наказателна процедура заради забавянето на транспонирането на Директивата за възобновяемите енергийни източници. От 2021 г. насам темата не беше приоритизирана от редица правителства, а последствията се понасят от всички нас – както като потребители, чиито права са ограничени, така и като данъкоплатци, които ще трябва да поемат тежестта от глобите за неспазване на европейското законодателство,” коментира в началото на събитието д-р Трифонова. 

Митове и реалност: какво всъщност влияе на цените

Експертите развенчаха и най-разпространените митове, свързани с факторите, оказващи влияние на цената на електроенергията у нас. 

Новите ВЕИ са най-евтините източници на електроенергия днес. Инвестиционните разходи за тях продължават да намаляват, а повече възобновяема енергия на пазара води до по-ниски средномесечни цени на енергията на пазара на едро. Това показват и данните за 2025 г. Поради това, че ВЕИ миксът не е разнообразен, а в него доминират слънчевите мощности със силно изразен профил в цялата страна, волатилността в цената час по час е много сериозна. Последното е проблем, който води до несигурност в търговците и промишлените потребители, които разчитат изцяло на пазара “ден напред”. Част от решението са навлизането на маневрени мощности, батерии за съхранение, ПАВЕЦ, гъвкави потребители в комбинация с дигитални решения.

Регулиран или свободен пазар?

Регулираният пазар осигурява стабилност и защита, но създава неефективности. Крайната цена, която плащат домакинствата за единица електроенергия е една от най-ниските в ЕС в момента. Но това е само привидно, тъй като бизнесът поема товара от неефективността в резултат на функционирането на този полусвободен пазар. Дотирането на ниските цени за битовите потребители се осъществява за сметка на печалбите на държавните дружества, които иначе биха могли да бъдат насочени към модернизация, инвестиции в нови технологии и повишаване на ефективността на системата.

Липсват и ценови сигнали за подобряване на енергийната ефективност и реализация на енергийни спестявания, както и стимули за изместване на търсеното в момента, когато поради високия дял на ВЕИ пазарните цени са близки до 0 или дори отрицателни. . Така домакинствата потребяват в изобилие при субсидирани цени, дори когато електроенергията е оскъдна, а увеличаването на търсенето при дефицит тласка моментните цени нагоре.

Свободният пазар пък въвежда конкуренция и реални ценови сигнали. Така цените отразяват търсенето и предлагането, насърчава се гъвкавото потребление и се стимулират инвестиции в по-евтини технологии. На практика това означава по-евтин ток в периоди с високо производство – например през деня при силно слънце – и по-високи цени при вечерни пикове, разясни Генади Кондарев.

Ролята на потребителите: от пасивни към активни

Пазарът има нужда от активни потребители, а навлизането на домакинствата в този сегмент ще донесе повече ликвидност. 

Домакинствата също имат нужда от работещ пазар, който им дава достъп до оферти, отговарящи на техния потребителски профил, но и от стимул за собствено производство, участие в енергийни общности и по-добър контрол върху разходите.

В момента ролята на потребителите в България все още остава ограничена и неефективна.

“Електроенергията трябва да се потребява в момента, в който се произведе – това е най-евтиният вариант. На някои пазари дори има отрицателни цени, при к

Предизвикателството: новата система със стара логика

Съвременната енергийна система вече не е изградена около тромави базови мощности и капиталоинтензивни инфраструктурни проекти. Тя все по-често възнаграждава гъвкавостта – в контекста на високи дялове на ВЕИ с ниски пределни разходи – чрез комбинация от възобновяема енергия, съхранение, гъвкави мощности и управление на търсенето.

Инвестициите в традиционни базови мощности, разчитащи на пазарната реалност, носят риск от ниска степен на използване на новопостроените активи и недостатъчни приходи за изплащане на инвестиционни и оперативни разходи.

Овластяване на потребителите

Ключът към работещ пазар е активното участие на потребителите. Това изисква модерна инфраструктура, най-вече интелигентни електромери, които дават достъп до данни в реално време и позволяват по-гъвкаво поведение спрямо цените. Тези уреди ще внесат и повече спокойствие на потребителите, котито ще могат в реално време да следват своето потребление и движението на сметките им за ток. Необходими са и по-добри условия за дългосрочни договори и целенасочена подкрепа само за уязвимите домакинства.

Пет основни мерки за всеки пазарен сегмент

За потребителите:

  • Цялостно транспониране на европейското законодателство, което да позволи пълна пазарна интеграция с възможност за участие на битовите потребители в енергийни общности и директна търговия, без дискриминация и загуба на права

  • Мащабно въвеждане на смарт електромери според европейските стандарти

  • Подкрепа за енергийна ефективност и електрификация

  • Стимули за собствено производство (ВЕИ, батерии)

  • Целеви енергийни помощи без изкривяване на пазара и без помощи за фосилни горива

За системата:

  • Диверсификация на микса чрез ускорено внедряване на вятърна енергия 
  • Въвеждане на двустранни договори за разлика за нови нисковъглеродни мощности, които ще намалят риска на частните инвестиции и ще ограничат свръхпечалбите на производителите при енергийни кризи.
  • Регионална интеграция, подобрена свързаност и инвестиции в междусистемни връзки, които позволяват на електроенергийната система да се възползва от по-ниски цени от Централна и Северна Европа в моменти, когато електроенергийното производство там е в излишък.
  • Ясна роля на държавата Фокус върху мрежи и системна инфраструктура, с ограничаване на държавни инвестиции в генерация, които изкривяват конкуренцията.
  • Отключване на гъвкавостта
     Признаване на гъвкавостта като пазарен продукт и премахване на бариери пред съхранение, управление на търсенето и агрегатори.

Енергийният преход в България е постижим, но изисква последователни действия – интеграция на ВЕИ, съхранение, дигитализация и активни потребители. Резултатът е по-ниски цени, по-ефективен пазар и повече възможности за бизнеса и домакинствата.

Визитки: 

Д-р Мария Трифонова – икономист и енергиен експерт. Тя е преподавател в катедра „Икономика и управление по отрасли“ на Софийския университет и заместник-директор на Net Zero Lab. Основните ѝ компетенции са в областта на възобновяемата енергия и нейната пазарната интеграция, националните и европейски политики за декарбонизация, както и социо-икономически аспекти на енергийния преход.

Генади Кондарев – икономист и експерт по климатични и енергийни политики. Работи по теми, свързани с енергийния преход, декарбонизацията, както и устойчивото отопление и охлаждане. Фокусът на работата му е върху решения, които съчетават екологични цели със социална отговорност и икономическа логика, в пресечната точка между гражданското общество, институциите и бизнеса. Работил е с организации като E3G, Черноморския изследователски енергиен център, сдружение За Земята и CEE Bankwatch Network.