Стихове, създадени от изкуствен интелект, през последните седмици попаднаха сред най-добрите в два литературни конкурса. В конкурса за младежка поезия „Веселин Ханчев“ попаднаха стихове на 21-годишният Христиан Папазов. Той се отказа от участието, като обясни, че е искал да бъде обърнато внимание на тази тема. В друг престижен конкурс – „Станка Пенчева“, сред стихове на 10-те най-добри автори попаднаха отново текстове, генерирани от изкуствен интелект. А участникът носеше името Максим Димитър Иванов. Този експеримент беше на Георги Караманев, журналист, програмист и създател на сайта „Дигитални истории“.
„Алгоритъмът пише много по-добре от голяма част от участниците, които са се включили в двата реномирани конкурса. Оттук нататък първият голям въпрос и може би единственият, на който имам отговор – дали можем по някакъв начин да ги разпознаваме. Не можем, абсолютно съм убеден в това. Генеративните модели вече са толкова добри, че няма как да откриваме маркерите за това кой текст е създаден от алгоритъм и кой от човек. Тук започват големите въпроси, за които го правя този експеримент. Аз ако съм на мястото на някой от другите 130 участници, догодина мога да изпратя генерирани стихове, ето че най-вероятно ще имам по-големи шансове за успех. Ами ако всички започват да изпращат генерирани стихове, какво правим? От конкурса „Веселин Ханчев“ казаха, че ще организират дискусия и че догодина ще въведат допълнително изискване авторите да декларират, че сами са създатели. Те хубаво ще декларират, обаче това няма как да бъде проверено. И от тук следват големите въпроси, на които нямам отговор. И точно затова се опитвам да провокирам дискусията, за да се включат повече хора и повече специалисти в областта на поезията. Поканил и организаторите на конкурсите, и журитата, и победителя в „Станка Пенчева“ да дадат мнението си по темата. До момента не са изявили желание да го направят. В крайна сметка вратите винаги са отворени.“,разказа Георги Караманев.
За идеята стихове, създадени от изкуствен интелект да участват в конкурс, той обясни: „От доста време се опитвам по различни по-нестандартни начини да потърся до къде сме стигнали с този прословут изкуствен интелект, защото както уж постоянно си говорим за него, така според мен се плъзгаме по повърхността и минаваме през някакви клишета. Затова в един момент разбрах, че не е достатъчно да показвам и да каня гости, а трябва да създам някакви провокации и да показвам колко са добри тези алгоритми. И в случая нямаше как, аз съм журналист и не обичам да подвеждам никого, но нямаше друг вариант, в който авторитетно жури да прецени, без да е предубедено, колко добри са стиховете, които създава изкуственият интелект. Изпратих такива на първите конкурси, които ми попаднаха. Тъкмо беше минал срокът за „Веселин Ханчев“, и „ Станка Пенчева“ беше другият конкурс, на който изпратих. Това, което направих беше да помоля ChatGPT да ми създаде 10 стихотворения на базата на самото задание на конкурса. Не се впуснах нито в някакви по-конкретни задания, което със сигурност можеше да направи стиховете много по-добри. Просто от тези 10 избрах 3, което беше единствената моя човешка намеса и ги изпратих на организаторите, за да видим – в крайна сметка експериментът можеше да е неуспешен. Можеше да се окаже, че не са сред избраните и това пак щеше да е интересен извод, който бих разказал с удоволствие на сайта „Дигитални истории“. Първо излезе новината, че на „Веселин Ханчев“ един автор си е признал, че нарочно е изпратил генерирани стихове, той пожела да остане анонимен. Аз успях да се свържа с него и той ми каза, че целта просто била да предизвика разговор. От тук нататък той не смята да се разкрива и да говори повече по темата. Аз не бих повторил експеримента, ако знаех, че някой вече го е направил, но пък така се получи много по-пълноценно, защото не едно, а две журита на реномирани конкурси в България, които включват безспорни специалисти, от различни области и различни професии, свързани с поезията, избраха в ТОП 10 стихове, генерирани от изкуствен интелект. Тъй като двамата автори си признахме, след това обновяване на десетката, ние не знаем колко напред можеха да стигнат тези стихове. На мен би ми било неуютно да подвеждам организаторите, че това са авторски стихове или да остана още, мисля, че целта беше изпълнена. Но можем да гадаем до къде биха могли да стигнат тези стихове.“
Цялото интервю с Георги Караманев можете да чуете на звуковия файл.
