Какво е да покориш Килиманджаро в Африка в планински маратон? Гергана Василева преди часове се завърна след четвъртото си успешно бягане от инициативата „6 маратона на 6 континента“, в битката с множествената склероза.

„Тук аз отбелязах моя маратон като първия си планински маратон, но и първия си триатлон, който преминах в различни етапи. Първият етап беше от десет километра планинско изкачване със скалисти участъци доста сериозни, което за мен беше за първи път. Беше предизвикателство и трудничко си беше. Като ориентир също беше трудно, но за щастие този път половината от групата бяхме с еднакво темпо и много си помагахме по маршрута, включително и за откриване на начина, по който да преминем трасето, защото имаше участъци, където трябваше да слезем, да преминем една река, да се качим отново. Три такива участъка, а четвъртият, който беше доста така объркващ, беше свързан с преминаване на едни скалисти местности, които бяха като зигзаг образования. Нямаше навсякъде маркировка, защото нямаше как навсякъде, но тук там и който виждаше нещо, сигнализираше групата. Беше доста хем приключенско, хем и доста трудно. Малко беше така стресиращо, но и даде кураж като успяхме. Вторият етап беше различен за мен от тази гледна точка, че беше като едно плато повече от десет километра, по което трябваше да бягаме на височина над три хиляди шестстотин метра, три хиляди шестстотин и петдесет. Не изглежда толкова високо, но когато си там и активността е така сериозна, се отразява определено, защото дишането е различно, кислородът е по-малко, усеща се. Много пъти спирахме, закашляхме се. Имаше участъци, в които седнахме просто да подишаме, да добием малко повече въздух. И така, различно си беше доста. И последният трети участък, който беше горе долу половината трасе, беше спускане, в което аз обожавам спусканията по принцип, но там трасето е такова, че е доста хлъзгаво, с доста камъни. Падахме няколко пъти. С белези сме много, но в крайна сметка всички здрави. Успяхме да завършим. Предизвикателството беше много сериозно, но и много интересно и съм много доволна от организацията, от екипа. Когато тръгнах към този маратон, аз имах и много страхове, свързани освен с терена и с животните наоколо, които всички знаем, че ги има. Не е най-дивата част. Тоест това е природен парк. Там има хора, не е като да няма, но все пак има и животни. Много ме беше страх наистина. Но се оказа, че организацията е такава, че около всеки от нас имаше хора, които ни следяха, пазеха ни, подкрепяха ни и ако имахме нужда от нещо, бяха там. Така че всичко мина успешно и с голямо удоволствие стигнахме финала.“, разказа Гергана Василева пред bTV Radio за предизвикателството да пробяга маратона.

За другите участници, с които са били като един екип по време на маратона и тяхната мотивация, Гергана споделя:

„Това винаги е много интересно и за мен. В този случай бяха доста различни хора. Двама от участниците-- тук имахме, първо ще започна с това, тук имахме три семейни двойки, които участваха на различни дистанции. Най-младите от тях участваха на пълната дистанция маратон. Те и спечелиха. Те са трийсетгодишни момче и момиче, които живеят приключенски от години. Те това лято всъщност за тях целта е обиколката на Африка плюс участието в този маратон. Бяха много така експресивни и много емоционални, заредени и силни. Момчето си е спортист професионален. Той е атлет от може би преди гимназията, така че от дванайсетгодишен тренира. А момичето е започнало, когато са станали двойка, тя е започнала да тренира през...Подобно на него, за да подкрепя неговата, неговия живот и неговия начин стил на работа. И сега бяха двамата, спечелиха маратона, бяха много щастливи. Имахме още две двойки, които бяха доста по-възрастни от тях. Единият от двойката участваше в маратона, другият беше като съпорт и всъщност идеята, тяхната идея беше да изживеят участие в маратон, който е на коренно различно място от това, където те живеят. Едната двойка е от Северна Америка, другата двойка от Европа, от Словения. Бяха много щастливи от всичко, което виждат, разбира се, като всички нас. И за тях емоцията беше общото преживяване. Другите участници бяхме аз, едно момче, което е от... Той е от много места. Родена в Ирландия, живяла е в Съединените щати, сега живее в Испания. Участваше в маратона като предизвикателство за ритъма си на живот. Други двама участници имаше от Белгия. Единият от тях си е спортист, който вече обаче е на моя възраст, леко пределна възраст. Той вече не е състезател, а другият е съвсем любител. Неговата, неговият начин на живот е свързан с по-скоро планински предизвикателства скокове с парашути, катерения. Друг стил, но все пак се включи в маратона. Беше много интересно, защото общо цялата група бяхме като съпорт на всеки друг и участие за себе си като стимул на дейност.“

Следващите 2 маратона, които й предстоят, ще бъдат в Непал и Перу.

„ Непал ще бъде през октомври тази година. Там височината е малко по-висока от мястото, където бяхме сега, но с по-малко изкачване. Тоест ние започваме от по-високо място, стигаме до малко по-високо, но нямаме такива скалисти и трудни участъци като самото изкачване според разказите на организатора. Най-трудният маратон, който се очертава, е този в Перу, за който аз разбрах сега при това си участие, защото там организаторът и една от участничките тук ми разказваха за това трасе. Тя е участвала там сега през май и каза, че това е най-трудното нещо в нейния живот, при положение, че тя от 30 години участва в различен вид маратони в различни, по различни видове места. Първият ден всъщност, за да стигна до самото място, откъдето се тръгва на маратона в Перу, се качват хората пеша. Първият ден това им е отнело дванайсет часа - изкачването до пункта до базата, където нощуват преди маратона. А завършването на самия маратон на нея ѝ е отнело девет часа. Там е изцяло изкачване, доста трудно и доста високо и след 4300 метра вече тя каза, че се е предала откъм бягане и е било само ходене, защото до шестотин и нещо метра се качват. Там е най-високото изкачване. Доста трудничко.“, казва Гергана.

Тя посочва, че все повече хора я търсят за съвети за здравословни проблеми.

„Това е едно от най-важните неща за мен. След последния маратон трима човека се свързаха още на следващия ден с мен след участието ми тук. След около час очаквам да се чуя с едно от семействата, които се свързаха с мен, защото-- сина в това семейство е диагностициран скоро. Той в момента е на работа и когато свърши ще се чуя с тях. Аз искам да се чувам с тези хора, защото смятам, че много от тях губят мотивация, без да има нужда от това. Мисля, че колкото по-активен може да бъде човек и колкото повече сили може да получава от където и да е-- аз искам да давам стимул и сили на хора, толкова хора, колкото мога. Та тези хора имат нужда от това и аз имам нужда да помогна, ако успея, на някои от тях.“

Цялото интервю с Гергана Василева можете да чуете на следващия звуков файл.