„Винаги човек може да успее да стигне до финала на това, което иска. Понякога с усмивка, понякога с болка, понякога като изпитание, друг път като удоволствие или смесени чувства, но наистина е много важен оптимизмът и вярата в това, което правиш и това, което искаш.“ Това каза пред bTV Radio Гергана Василева, която през последните дни пробяга първите два маратона, с които постави началото на нейната кампания „Бягай с множествена склероза“. Целта й е да успее да завърши 6 маратона на 6 континента. Миналата неделя тя успешно премина маратона в Берлин, а вчера – полумаратон в Лисабон. И веднага след завръщането си днес гостува в нашето студио.

„По-скоро има еуфория, мисля, че умората няма да я усетя скоро. И съм много доволна, че успях да пробягам тези километри с мисълта за каузата си, с която искам да предизвикам всички хора да положат повече усилия, емоция, сила, да предизвикат себе си, да направят повече за себе си и да живеят активно. И разбира се, много съм доволна от спечеления дългоочакван медал от Берлин, който беше за мен много мечтан. 50-годишен юбилей направи този маратон и идеята ми беше да започна кампанията си точно с него.“, разказа Гергана за маратона в Берлин.

„Невероятно беше усещането, участниците бяха близо 60 000, малко над 58 000 всъщност. Организацията беше невероятна, хората бяха изумително емоционални, от цял свят, с всякакви каузи. Аз се наслаждавах много на всичко, което виждах около себе си, на всички хора. Всеки бягаше с различна идея. Всеки търсеше нещо, което да го предизвика, и беше изумително усещането да си сред цялата еуфория на това събитие, което беше събирателна точка на хора от цял свят.“, посочи още тя.

За моментите на трудности и как реагира тялото на натоварването, Гергана разказа: „Аз не съм професионален спортист, аз съм по-скоро любител, който се старае да тренира тялото си и духа си да дава повече от себе си, но все пак то не е така тренирано от времето през годините, за да устои на всички предизвикателства. Имаше напрежение, за втори пореден маратон около 30-ят километър за мен се оказа предизвикателството с леко напрежение, лека болка, но в крайна сметка финиширах. Малка контузия имах вчера в Лисабон на полумаратона. Аз го отдавам на това, че  тялото не беше достатъчно добре възстановено след дългото бягане в Берлин. Но нищо фатално.“

Полумаратонът в Лисабон за нея е допълнително бягане, извън първоначално предвидените 6  маратона на 6  континента. Гергана се записва за него, тъй като първоначално не е изтеглена в лотарията сред многото желаещи да участва в маратона в Берлин. След това обаче получава писмо, че ще може да се включи. Гергана разказва, че през последните месеци я търсят за съвет хора, които имат сходни здравословни проблеми.

„За мен това е най-голямото удоволствие от това, което започнах, през последните 2 месеца много хора се свързаха с мен с различни въпроси,  с различни усещания, някои отчаяни, други търсещи път. Аз разбира се мога да им помогна само с оптимизма си и с това, което аз правя за себе си,  всичко друго е свързано с медицина,  дисциплина и това, което човек може сам да направи за себе си.  Искам да ти кажа, че е огромно удоволствие, когато видиш човек, който въпреки отчаянието си  е готов да промени нещо в себе си и в живота си, за да постигне успехи, да се подобри и да намери по-добър начин на живот.“, казва тя.

Следващият маратон, който й предстои е в Мексико на 15 декември.

„Той за мен изглежда най-лекият от всичко, което ми предстои, защото там теренът е изцяло равнинен, няма никакви изказвания, изцяло около море, гледките са впечатляващи.“, разказва Гери.

За нея най-хубавото усещане е да стигне до финал: „Изумително, това е най-хубавото усещане. Последните 2 бягания с такова удоволствие завърших, че последните няколко стотици метри ги направих като спринт. Изцяло отдадена на скоростта, на тичането, на удоволствието. С изумителна усмивка, с чувство на изпълнена мечта. Много е хубаво като стигнеш финала, като видиш хората около себе си, усмивките  около себе си. В Берлин след финала  видях запис на финиширал участник, който беше за мен най-голямата еуфория, която изпитах. 82-годишен бегач, който е пробягал първото издание на Берлинския маратон преди  50 години, сега го избяга отново, завърши за 8-9 часа. На финала целуна финалната линия, изправи се и се усмихна на себе си за това, което е постигнал. Огромно удоволствие е да видиш тези емоции, и усещането, че си част от цяла една общност, която се наслаждава на това.“

Целия разговор с Гергана Василева за каузата и предизвикателствата пред нея можете да чуете на звуковия файл.