Какво е да бягаш в Хималаите? За предизвикателствата по трасето и как страната се възстановява след големите наводнения, разказа пред bTV Radio Гергана Василева, която преди дни се завърна от участие в маратон в Непал. Познавате я от интервютата й за нейната кауза – „Бягай с множествена склероза“ и за инициативата „6 маратона на 6 континента“, която приключи успешно. Заради революцията в Непал преди година маратонът там беше отложен. Сега имаше опасност да бъде отложен отново, заради бедствието в страната, но бягането се състоя с променено трасе под връх Анапурна.

„Наистина доста дълго време чаках този маратон и въобще пътуването до Непал тази година, беше особено интересен престоят ми там, защото част от трасето ни съвпадна точно с пътя на бедствията и ние видяхме една картина, която е доста ужасяваща. Страховито беше. Имаше места, където пътищата са буквално откъснати, съборени мостове. Един от мостовете, през които минаваше трасето, беше останала само металната конструкция и отгоре хората нареждаха дървени летви, за да може да се минава по нея. Никъде още не е възстановено, още повече, че след голямото бедствие в края на август, десетина дни преди нашето пътуване, имаше второ такова пак в района на Анапурна. Леко по-ниско беше то, но отново засягаше точно този маршрут и хората все още не могат да се възстановят нито като начин на живот, нито като инфраструктура. Казват, че държавата помага, особено в районите, които са туристически дестинации и е обещано да се реагира по бързо, за да се възстанови все пак и да се възстановят и доходите на хората, защото те разчитат единствено на туризма в този район.“, разказа Гергана Василева за ситуацията в Непал.

За аклиматизацията преди бягането и каква подготовка е необходима, тя обясни:

„В интерес на истината, ние нямахме много време за климатизация. За мен това представляваше сериозна трудност. Ние се качихме втория ден след пристигането на височина 2400 метра и на третия ден се качихме на височина 3300 метра. Доста рязка промяна е това за кратко време и в крайна сметка това повлия на кръвното ми налягане. Цялостното ми състояние не беше много стабилно и всъщност местните организатори решиха, че ще ме свалят малко по надолу, отново на 2600 метра, за да може да се нормализира малко състоянието ми, защото от там нататък вече крие още по сериозни опасности. Така че аз на четвъртия ден отново слязох малко по на ниско. Като цяло групата понесе добре пътуването. Останалите участници нямаха оплаквания, но аз знам, че и в предишни случаи, когато съм участвала на височини над 3500-600 метра, организмът ми реагира и трудно се справям с тези височини. Може би наистина просто трябва повече време.“.

„Аз знам, че трябва винаги да се съобразяваме и с тялото, и с условията си. За мен не беше драма да се съобразя и сега с това да сляза на по-ниска височина, да проследя тялото си, състоянието си. Не, не беше особена драма и това да взема решение да скъся дистанцията, за да мога да тръгна от по-ниската част на планината, Защото иначе организмът просто е подложен на голям стрес и всички лекари казаха, че рискът ще бъде твърде голям и не биваше да го правя. Още повече, че в тази част, където бяха бедствията, пътуването е много сложно и дори една линейка пътува от 2600 метра до 3 200, където бяхме ние около час и половина минимум в едната посока и още толкова в другата посока. Това са повече от три часа, тоест няма бърза реакция дори на медиците.“, разказа още Гергана.

Тя описа и гледките по време на бягането:

„Много бях впечатлена. Когато бяхме на височина 3300 метра, от едната ми страна беше връх Манаслу. Много различно изглежда един осемхилядник, когато го гледаш от 3000 метра и когато го гледаш от ниска надморска височина. Просто внушителен, изключително внушителен наистина. Гледката беше невероятна и това усещане, че се приближаваш към това величествено място беше изумително. А докато бягах, всъщност минах през едно трасе с много изгледи към високите части на планината и високите върхове и усещането ми беше, че бягам към вечността. Просто всичко е пред теб. Величествено, красиво. За първи път виждах такава природа и даваше много сила.“

Цялото интервю с Гергана Василева и коя е следващата й мечта, можете да чуете на звуковия файл.