На финала на Международния конкурс за комуникация на науката Fame Lab 2025, организиран от Фондация "Красива наука", в рамките на 15-я Софийски фестивал на науката, участникът в 33-та Българска антарктическа експедиция д-р Ивайло Начев, гл. ас. в Техническия университет - София бе удостоен със специалната новоучредена награда „Нашата планета“. Журито: проф. Леандър Литов от Физическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ (СУ), доц. д-р Любомира Николаева-Гломб, преподавател в магистърски програми в СУ и журналистката Антоанета Маркова, директор на дирекция за знание и култура „ЛИК” в БТА му присъди отличието за убедителното му представяне във всички етапи на конкурса. Младият учен коментира наградата си така: „Това нямаше да се случи, ако не бях част от екипа на първия български полярен проект!“

Същият проект донесе на Българската академия на науките (БАН) почетния приз „Обединител на култури“ за 2024 г. от Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ), по повод 155 години от основаването ѝ и за научното сътрудничество с испаноезичния свят. Но не наградите, престижни сами по себе си, а мисията до далечния леден континент е поводът да ви срещнем с младия изследовател Ивайло Начев, който прекара 51 дни на Антарктида и допринесе за превръщането в реалност на първия български полярен астрономически научноизследователски проект „Въздействие на слънчевата активност върху йоносферната динамика и потоците високоенергетични частици над Антарктида“.

Проектът се осъществява през 2024-2025 г. на територията на Българската антарктическа база на остров Ливингстън от екип от учени от Института по астрономия с НАО към БАН, Техническия университет – София и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ с ръководител доц. д-р Камен Козарев. Основна цел е изследването на активността на слънчевата корона. За детайлните проучвания на пулсациите в йоносферата на Земята, причинени от слънчеви бури, с подкрепата на екипа на експедицията Ивайло Начев монтира необходимата техника и оборудване на място. Високочестотните радио наблюдения, извършени с подготвената апаратура, осигуряват ценна информация за скоростта и енергията на короналните изхвърляния на слънчева маса. Наблюденията на промяната на йоносферния слой се осъществяват едновременно от остров Ливингстън, от България и от Ирландия, което дава възможност йоносферата да се използва като гигантски детектор по време на слънчевата активност. Научните експерименти спомагат да се изследват в пълнота слънчевите изригвания в период на максимум на активност, в какъвто се намираме сега, и техните ефекти върху земната система.

  • Дългите дни на антарктическото лято позволиха всекидневни радиоспектрални наблюдения на Слънцето с продължителност до 20 часа от територията на Българската антарктическа база на остров Ливингстън – разказва младият учен. – Поради близостта му до Южния полюс, районът се отличава с изключително тиха радиолокация, което дава възможност да се изследват пулсации в слънчевите избухвания и особености на ударните вълни в слънчевата корона. Извършихме наблюдения и на космическите лъчи, които се състоят от частици, ускорявани при слънчевите изригвания. Освен електромагнитните излъчвания, те ускоряват йони, които се разпространяват в слънчевата корона и в междупланетното пространство. Достигайки до земната магнитосфера, поради особената геометрия на земното магнитно поле те получават най-лесен достъп до околополюсните региони. С този проект очакваме да можем да отговорим на важния въпрос кога и къде се ускоряват тези потоци от слънчеви космически лъчи.
  • Непосредствено преди завръщането в България, в Националния университет на Патагония “Сан Хуан Боско” в аржентинския град Комодоро Ривадавия бяха представени някои от проектите, по които се работеше по време на експедицията. Учените от Аржентина проявиха голям интерес към нашия космически проект и ни зададоха доста въпроси, свързани с проектирането на оборудването и как тези процеси се развиват в България. Имаше интерес и към мястото на България в проучванията на Космоса.

Чуйте повече от интервюто на Георги Митов с гл.ас. Ивайло Начев от катедра „Радиокомуникации и видеотехнологии“ на Технически университет- София и участник в 33-та Антарктическа експедиция:

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОЕКТА

  1. Нискочестотни наблюдения на ефектите от слънчева активност в йоносферата

По този експеримент бяха извършени непрекъснати наблюдения в две честоти и направления от базата на о-в Ливингстън – на непрекъснати амплитудно-модулирани сигнали от излъчвателя на 21.4 kHz в Луалуалей, Хаваи (САЩ) и от този на 24 kHz в Сътлър, Мейн (САЩ). На този етап се работи по локализирането и характеризирането на избухвания във VLF сигналите, като за сравнение се използват времевите редове с рентгенови наблюдения на слънчевата активност от американския сателит GOES-18. 

  1. Високочестотни наблюдения на слънчева активност

Използвайки системата с логопериодична антена, създадена от ТУ- София, са проведени ежедневни директни наблюдения на радио динамични спектри на слънчеви избухвания през целия период на експеримента. В момента върви обработката на данните. Изключително тихото радио небе позволява осъществяването на тези уникални наблюдения. Следващите стъпки включват калибриране на честотния банд и автоматизирано характеризиране на индивидуалните избухвания – начална и крайна честота, продължителност, интензитет, времево съвпадение с другите наблюдения.

  1. Наблюдения на локално земно магнитно поле

С помощта на професионален магнитометър е записан ходът на магнитното поле в непосредствена близост до базата на о-в Ливингстън с времева резолюция 10 секунди по време на целия престой на гл. ас. Ивайло Начев. Това са първите измервания на магнитно поле от о-в Ливингстън, които са извършени с много голяма точност. Учените се надяват на базата на постигнатите добри резултати да могат да осъществяват редовни магнитни наблюдения от базата ни и в бъдеще.

Налице е много добро съглашение между пилотните наблюдения на Антарктида и тези на установени станции със стандартизирани наблюдения, което дава увереност на българските учени в качеството на експерименталните данни и ги мотивира да продължават и да усъвършенстват наблюденията за бъдещи експедиции. Обработката и внимателният анализ на наблюденията продължават.