Могат ли хора, които не чуват, да усетят музиката? Отговор на въпроса дава едно творческо предизвикателство, в което се впускат фотографът Асен Великов и Христина Чопарова, която е председател на Националният център за алтернативна комуникация. Проектът се казва „В търсене на звука“. Фотографии улавят взаимодействието между 8 участници с различни слухови затруднения и 5 фолклорни музикални инструмента. Изложбата може да бъде видяна в градинката „Кристал“ в София до 2 октомври и е част от събитията в Културния календар на Столичната община. Тя беше открита в Международната седмица на глухите хора.
„Чуващият човек би спрял да танцува, когато музиката спре, нечуващият може да продължи да танцува, защото носи музиката в себе си.“ Това е един от силните текстове към снимките в изложбата. Зад всяка снимка се крие история и послание.
„Тази изложба като цяло е по-различна, защото самото ми снимане при мен предпочитам да е неаранжирано, рядко ползвам статични ситуации, докато тук трябваше да съчетаем моето хоби и моята любов към фолклора с хора, които все пак трябваше да им кажем какво да правят и да ги запознаем със звука на българския народен инструмент. Христина ги помоли преди цялото мероприятие, преди сесията, да си свалят слуховия апарат, за да видим пълноценно ли е, има ли ефект от това и за моя изненада, защото аз не съм пробвал без слухов апарат да слушам музика, те при 100 % глухота казват, че чуват, тоест усещат я. Как я усещат – каза на откриването един от нейните гости – със стомаха, със сърцето, със душата, но я усещат“,разказва Асен Великов за изложбата, която за нето е 82-ра за последните години.
„Бих искала преди всичко да уточня, че хората в тишина са хора с придобита и вродена слухова загуба. Тези хора, които са с придобита загуба са тежко чуващи и оглушали, а които са с вродена слухова липса са глухи и общуват с жестов език. Общото, което ги обединява е обстоятелството, че с частична или с пълна слухова загуба, те не чуват, затова коректният термин към тях е нечуващи хора. Но човешкото ухо, дори когато не функционира съвсем добре, е чувствително на звук, ритъм и вибрации. По тази причина, когато липсва слух, останалите сетива компенсират тази липса, но и позволяват на човека да развие една много особена вътрешна сензитивност, която помага не само в комуникацията с други хора, но и в улавянето на звуци и музика чрез сетивността на кожата, чрез допир до музикален инструмент, до изпълнителя, чрез допир до техническо средство или тонколона. Има много възможности, много начини да се усеща, да се улавя звук от хора, които не чуват, и точно това беше предизвикателството за нас, да разберем по какъв начин хора с различни слухови дефицити, съответно от всяка културна група, могат да усещат звука. По този начин направихме така наречения експеримент със звук и мелодия, който започна още преди няколко години чрез първия открит урок по български фолклорни танци за нечуващи, който нашето сдружение реализира“, разказа Христина Чопарова.
Целия разговор с Асен Великов и Христина Чопарова за изложбата и предизвикателствата, свързани с техния проект, можете да чуете на звуковия файл.
