Ледникова вода от времето на Шекспир, както образно се изразява известният ни писател и антарктик – Боян Биолчев, пият учените на българската база „Св. Климент Охридски“ на о. Ливингстън в Антарктика. Тя се набавя от разтопяването на лед и образуването на езеро пред най-близкия до базата ледник. Водоснабдяването е гравитачно посредством изградена система от изолирани тръби, последвана от филтрираща система и оттам бива разпределена към всяка една сграда. В случаите, когато температурите са отрицателни и езерото е замръзнало, се поддържа запас от вода в цистерни, която при разумно използване, е достатъчна за около 10 дни.

Многократно през годините са правени микробиологични проби на водата, които показват, че е отлична за пиене. На базата обаче рядко се пие водата, идваща направо от ледника - предпочита се прясно сварен чай от български билки за сгряване от студа навън.

Първите 16 членове на XXXIV Българска антарктическа експедиция стъпиха на о. Ливингстън в средата на месец ноември, превозени от чилийския военен ледоразбивач „Агилес“. Те отвориха базата и я подготвиха за работа за новия полярен сезон. В тази група пътуват и шестима учени - морски биолози, сред които преобладават дамите – две от САЩ и две от България, както и двама полярници от Португалия. Те взимат проби за ДНК анализи от един от най-малко изучените видове тюлени – леопардовите. Събират се данни и за наличието на микропластмаси във водата на Южния залив и за жалост е установено, че глобалното замърсяване е достигнало и до тази най-чиста част от планетата. Научните изследвания се изпълняват по план с ценната помощ на лодководачката Елка Василева.

В рамките на цялата експедиция до месец март ще се проведат над 26 научни изследвания в различни области – геология, биология, микробиология, глациология, метеорология, сеизмология, социология и изкуства.

В края на декември с българския научно-изследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ (НИК-421) се очаква да пристигне и втората група от български учени на базата. С него ще бъдат доставени и 27 тона продукти, предоставени от Kaufland България за обезпечаване на новия антарктически сезон на о. Ливингстън. От борда ще бъдат разтоварени материалите за завършването на новия лабораторен блок - мебели и оборудване за лабораториите. От кораба ще бъде свален над 80 тона товар и ще бъдат качени всички отпадъци, годни за рециклиране в България.

Чуйте повече от интервюто на Георги Митов с Иглика Трифонова, разположено в звуковия файл:

На 4 декември 2025 г. от 18:30 ч. в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ ще се състои представянето на книгата „Антарктида – история, природа, българските полярници“ от проф. Христо Пимпирев и Иглика Трифонова. Събитието ще се проведе със специалното участие на маестро Теодосий Спасов и Християн Цвятков, които ще представят новия си албум с пиеси, композирани на Антарктида – „Антакртически приказки“. Модератор на премиерата: Любов Костова.

Входът е свободен. Книгата ще може да бъде закупена на място. Ще имате възможност да получите и личен автограф.
 
Книгата на проф. Христо Пимпирев и Иглика Трифонова събира най-пълната и актуална информация за Антарктида - до юли 2025 г. и представя континента в три големи части, обединявайки наука, история, география, приключения и човешки истории.
 
За авторите:
Проф. Христо Пимпирев е преподавател, учен и полярен изследовател. Председател на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. Ръководител на 33 български антарктически експедиции. Автор на 13 книги, 10 документални филма, един игрален филм и над 250 научни публикации. Носител на над 20 награди, сред които и „Ордена на Исабел Католическа“, присъдено му с указ на краля на Испания Фелипе VI. Проф. Пимпирев е включен в световна класация на стоте най-изявени полярни изследователи на земята. Пимпирев връх на о. Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на о. Ливингстън в Антарктида, както и новооткрит вид микроскопично водорасло (Muelleria pimpireviana) носят неговото име.
 
Иглика Трифонова е участник в шест български експедиции до Антарктида. Като фотограф и журналист публикува в български и чужди медии. Дългогодишен председател на Асоциацията на младите полярни изследователи (АПЕКС България). Член на Съюза на българските журналисти и на Българския антарктически институт. През 2022 г. е включена в световна класация на стоте жени в полярната наука и образование, които вдъхновяват следващи поколения млади изследователи да станат полярни учени. През 2023 г. на нейно име е кръстен нос Трифонова на о. Ливингстън за приноса й в популяризирането на Антарктика.

За книгата „Антарктида – история, природа, българските полярници“
Леденият континент – земя на тайни, чудеса и българска следа
Тази енциклопедична книга ще ви отведе на пътешествие до най-недостъпното място на планетата – Антарктида. Ще видите къде се раждат ветровете, какво блести под ледовете от милиони години и защо там са намерени най-много метеорити на Земята.
От смелите пионери на Героичната епоха до модерните полярни изследователи – това е история за дързост, открития и човешки дух.
И разбира се, ще откриете нашето място там – българската база, учени и творци, които превръщат Ледения континент в част от българската история.
Научнопопулярна, вълнуваща и вдъхновяваща, „Антарктида – история, природа, българските полярници“ събира знанието и магията на Ледения континент – от първите карти до последните експедиции през 2025 г. – и показва как ние, българите, се вписваме в голямата история на света под знака на леда и светлината.