Посветен на каузата на развитието новатор, който надраства изпитанията и постига още – Пламен Русев дава компас за бъдещето с книгата си „Капиталът на доверието“. „18 години правя Webit. Като инвеститор гледам какъв е рискът, когато правя избор. Ако мога да го управлявам, се заемам, ако не мога – пропускам тази възможност. Вярвам в хората. Вярвам, че присъствието ни има смисъл и сме длъжни да го изпълним. Вярвам, че когато следваш правилната посока, оставяш диря.“ – казва Пламен Русев в интервю по bTV Radio.

Огромният интерес към книгата показва, че в негово лице хората виждат пример, който ще им помогне да се справят в живота. Днес на 50 години, Пламен Русев вярва, че е длъжник на бъдещето и му плаща в аванс с книгата. „Тя е един радикално откровен разказ за моя живот – не само за триумфите, много повече за неуспехите. Това, което хората наричат провал, аз наричам опитност. Дъното е избор. Когато го превърнеш във фундамент, можеш да се оттласнеш и да продължиш напред в живота си.“ Написването на „Капиталът на доверието“ е до голяма степен мотивирано от големия му син, който му задава въпроса: при условие че AI може толкова много, какво да учи, какво да работи. Една година по-късно с книгата той дава своя сценарий за това какво ще се случва през следващите 15 – 20 години, какви умения ще са ни нужни, за да продължим напред в конкуренция с всичко, което имаме около себе си.

„Капиталът на доверието“ започва с посвещение към неговото семейство. Същевременно Пламен Русев е човек, който възприема целия свят като свой дом – място, на което се чувства добре и от което може да прави добро за всички. За него идеите за дом и семейство са отправни точки. „На първо място най-важното е да се чувстваме добре със себе си. Всеки човек има свой дом – той самият. Следващото най-важно място на това нещо, наречено „тяло и дух“, е семейството. Когато реших, че написването на книгата е един от моите начини да платя на бъдещето, я създадох през призмата на това какво се случва в едно семейство. Ние сме станали каквото сме, защото си вярваме. Но прогнозата е за това как хората спират да си вярват, което ни разделя на три човечества.“

Още преди 10 години Пламен Русев има идея за такава книга, но решава да не я напише, за да не се превърне прогнозата му в самосбъдващо се пророчество. „Но то вече е факт. Онова, което сплотяваше доверието, се разпадна на парченца. AI е ускорител – ускорява знанието и незнанието, мъдростта и глупостта, доброто и лошото. Когато това „турбо“ влезе в отношенията между хората в момент, когато те губят доверието помежду си, нещата стават много тежки. Правя прогноза и сценарий, в който не AI ще вземе работните места, а ще увеличи скоростта, в която трябва да се справяме. Като инвеститор гледам как се променя рискът и кой плаща за него. Страхът за бъдещето е най-скъпият заместител на доверието, това е лихвата, която се плаща върху цялата система, най-тежкият данък. Аз инвестирам в технологии, защото вярвам в човека.“

„Капиталът на доверието“ се появява в момент на несигурност за бъдещето, когато катастрофичните сценарии ни привличат, защото ни освобождават от отговорността да действаме. „AI е чужд за човечеството елемент. Когато стане самостоятелен, тогава ще имаме сблъсък с нещо тотално непознато и това ще е огромно предизвикателство. До тогава обаче все още имаме възможност да променяме, да създаваме, да бъдем много повече хора. Голямото предизвикателство пред нас е имаме ли системите да управляваме скоростта, която създадохме.“ – подчертава необходимостта от ангажирано действие Пламен Русев. Несигурността е най-сигурният начин да се повишава рискът. „Живеем във време, в което виждаме, че вече не съществува договореността, че договорите се изпълняват, че институциите са арбитри, че силата има граници. Това бе операционната система на глобализма, в която живеехме в относително голям мир в един от най-успешните периоди на човечеството. В момента, в който се разклаща тази система, се създават нови – и сме точно в този период, когато доверието спира да съществува. Не рухва светът, а доверието в начина, по който той се управлява. Трябва да се адаптираме.“ – призовава ни той.

Книгата си определя като компас, за да не тръгне човек в грешната посока. „Иначе при новата скорост ще стигнеш много бързо много далеч в неправилната посока.“ – предупреждава Пламен Русев. И съпругата му, и AI модели го съветват да не публикува книгата. „Когато човек като мен, който е решил да бъде радикално откровен, да носи риска на публично листната инвестиционна компания, трябва да продължиш да го носиш. Това е доверието. Съпругата ми се съгласи с мен. В четвъртата част разказвам за разговорите си с двамата ни сина за адаптиране към това, което сега се случва. Бъдещето вече е тук и затова хората изпитват страх от неизвестното. Моята цел бе да покажа как ние навигираме в това, което се случва, и евентуално то да помогне в разговорите между родители и деца и да им даде посока. Да се случи това е начинът да платя за бъдещето. За мен то е отговорност, започнал от семейство, в което не е имало излишък, а сега – с достъп и възможности. Това не е заради късмет, дисциплина и работа – това е отговорност. В книгата казвам какви са уменията, които родителят трябва да развие в себе си като визия за собственото си бъдеще, за да ги предаде на децата си. AI ще замени задачите и хората, които не са спечелили доверие. Има три важните умения, за да се развива човек в бъдещето.“ – отваря пред нас страниците на „Капиталът на доверието“ Пламен Русев.

Завършваме разговора с неговата формула за доверието – броят на изпълнените обещания минус пет пъти броя на неизпълнените. „Това е част от успеха в бъдещето. Когато ти се вярва, хората ще имат нужда от теб, тогава ще си релевантен на времето. Всички останали ще бъдат заменени от AI.“

Интервю на Светослав Николов: