„Последните проучвания сочат, че ледниците в Арктика се топят около три-четири пъти по-бързо, отколкото тези в Антарктика или тези в Хималаите, които познаваме - тези големи ледени шапки и полета на планетата.“ За тези процеси разказа в ефира на bTV Radio  инженер Цветан Паров. След конкурс на Норвежката полярна академия той беше сред избраните учени, които тази година посетиха Арктика. Инж. Паров е участник в български антарктически експедиции, спелеолог, доктор по физика, магистър по аерокосмическо инженерство, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия и посланик на Климатичния пакт на Европейския съюз.

Причините ледниците в Арктика да се топят по-бързо са комплексни, казва инж. Паров.

„ Антарктика от една страна е континент, който е заобиколен с океани и тези океани го пазят, докато Арктика е океан, заобиколен с континенти и тя изцяло разчита на своята отражателна способност, на свойството на този лед, с който е покрита, да връща обратно,  тази слънчева радиация, която идва от нашето слънце. Да, обаче когато малко се затоплят температурите, тук говорим от порядъка на части от градуса, тази ледена покривка започва да изтънява, започва да намалява и отдолу се открива тъмната океанска вода, която вече благодарение на по-тъмния си цвят поглъща повече радиация, затопля се още по-бързо и вечеее така последните петнайсет години графиката е еднозначна. Този лед горе се топи, което от една страна води до затопляне на всички тези области, които се намират в Арктика. Това е Северна Норвегия, големи части от Русия, Канада и Аляска, и Гренландия са пряко засегнати. Икономическият и политически ефект от това е многопластов, тъй като за разлика от Антарктика, където има мораториум и е забранено да се добиват полезни изкопаеми и всякакви други ресурси, Арктика като се оголва, дава възможност за повече минни компании и повече транспортни интереси. Северният търговски път вече е отворен и това спестява с две седмици плаването на големите кораби със стоки от Азия до Европа“, посочва той.

На въпрос за горещото време това лято в много държави в Европа и могат ли да се правят предположения какво предстои оттук нататък  от това, което виждаме в Арктика, инж. Паров отговори:

„Преди години,  когато беше първата ми експедиция в Антарктика - преди 7-8 години и хората в България ме питаха добре, на мен какъв ми е кярът от тази цялата работа там, вие една група учени отивате на края на света и изследвате някакви неща, които нормалният човек принципно,  той казва - мен не ме интересува, тъй като това е далече. Не е така. Арктика специално е на прага на Европа, съвсем близо, на седем часа с самолет от София на север и вече си в Арктика и то много по-близо до Северния полюс, отколкото българската база се намира до Южния. Така че всичко, което се случва там, това затопляне влияе пряко на всички океански течения, на  тези явления, които наблюдаваме в Западна Европа. Тези горещи вълни са пряк ефект точно от промяната на скоростта и на посоката на океанските течения в Северния ледовит океан, промени в Гълфстрийм, промени в теченията в Атлантическия океан. Оттам вече и рибите, които всички обичаме да ядем,  отразява се на птиците. Веригата е много дълга и е свързана“, казва ученият.

„Дълги години наблюдавах Арктика и варианти, по които може да се отиде там. Чудесно е да обикаляш света, още по-хубаво е, ако това може да донесе и някакъв научен продукт, да оставиш нещо след себе си на база на това пътуване. И януари месец, след като  проведохме трета българска пещерна експедиция в пещерите на Индокитай, в централен Лаос, се прибрах в България и ми попадна една покана от Норвежката полярна академия, която организира лятно училище за PhD студенти, доктори във всякаква сфера, със само 20 кандидатури. И после разбрах, че около 200-250 човека са кандидатствали. Голяма чест е за нас, че избраха двама от България, мен и доктор Кремена Георгиева, които заминахме. Това си беше училище. Училище, обаче като училище от приказките. Първият ден беше дават ти една пушка и тичаш по тундрата, където с дистанционно управление норвежците бяха сложили такива дървени мечки, които се изправят пред теб и ти в зависимост от ситуацията трябва да вземеш решение дали да стреляш, дали да бягаш. Архипелагът Свалбард е населен с около 2000  души, но в неговата територия и акватория живеят 3500 мечки. Тоест всеки научен експеримент там задължително е под дулото на пушката и оттам вече започнахме да се обучаваме по геология на Арктика, политика, сигурност и отбрана на тези територии, полезни изкопаеми. Изследвахме птиците, изследвахме животните, така че беше много интересно. Много съм горд, че успяхме да осъществим контакт с учени, които от 50 години и повече имат опит в работата в арктически условия“, разказа инж. Паров за пътуването до Арктика.

Може ли България да има по-сериозно научно присъствие в изследването на Арктика?

„Благодарение на Българския антарктически институт и професор Христо Пимпирев от четири или пет години всяка година ние изпращаме по един български учен, който да пътува на борда на кораб, нает от Турската арктическа експедиция. Те имат вече сериозно присъствие, заявяват нашите комшии, към изследванията в Арктика. И понеже много сме си помагали долу на Антарктика, те взимат по един учен да работи, да осъществи някаква научна програма. Проблемът е, че този кораб май няма много възможност да спира по сушата, тоест да провежда теренни изследвания. Повечето експерименти са насочени към морска биология, към някакви изследвания на йоносферата. Примерно може да се сложат на него антени, радари. А пък благодарение на тази полярна академия успяхме да направим връзка с нейния директор и да свържем нейния директор с нашия директор, с професор Христо Пимпирев и се надявам скоро да успеем да подпишем меморандум за сътрудничество и да засилим тези отношения с хората, които работят в Арктика и защо не да проведем в близките години първа българска арктическа експедиция. Тъй като ние вече имаме 34 години присъствие долу юг в Антарктика и е хубаво всички тези научни изследвания да могат да се повторят и горе, което вече ще ни даде пълна представа за това какво се случва на планетата и как планетата се адаптира към тези климатични промени, които ние всички усещаме последните години.“, обясни инж. Паров.

Целия разговор пред водещата Надежда Василева можете да чуете на следващия звуков файл.