„Подобни изследвания на колеги физици има едно 6-дневно в Нова Зеландия в един ледник и в Гренландия, пак една седмица са изследвали температурите на въздушните обеми вътре в ледниците, като те са били еднократни изследвания. Нашето вече е 75 дни, имаме информация и тя е двугодишна, така че можем да сравняваме какво е било преди една година и какво е сега. За съжаление, сравнението не е в полза на ледниците. 3 пъти са се разширили пукнатините на ледника и отрицателните  температури, които го държат този ледник стабилен, са се изместили надолу вертикално с още 10 метра, той се топи. Надявам се до няколко години ще се обърне процесът, на базата на исторически факти, които до момента имаме събрани.“ Това каза пред bTV Radio инж. Цветан Паров, спелеолог и докторант в Института за космически изследвания и технологии на БАН,  за най-продължителното изследване на ледници в света, направено от български учени. Той беше част от 32-та и 33-та Антарктическа експедиция.

„Проектът първоначално е едногодишен, но имахме късмета и щастието на базата на резултатите ни и успехите от първата година, да спечелим повторно конкурса за полярни научни изследвания, финансиран от МОН и да направим 2 последователни години, което за нас като учени в условията на слънчев максимум  - тази година приключва поредният 11-годишен цикъл на слънцето, беше интересно да изследваме в тези условия процесите, по които ледниците в момента за съжаление губят от масата си, там в нашата географска  ширина, но пък имаме потвърждение на научни теории на чуждестранни физици в Дания например,  където потвърдихме някои интересни климатични теории за такива климатични аномалии, които се  случват и че Антарктида, благодарение на местоположението си и че е чиста и необятна територия, 2 пъти колкото Европа е голяма, тя съумява в комбинация със слънчевите изригвания, да си запази ледовете, особено в централната част, където се натрупват, а пък в нашата част се надявам, че този процес на загуба за момента е временен и ще се обърне, така да се каже – ще бъде обратим.“, обясни още той.

За първото си впечатление от Антарктида преди години, Цветан Паров разказва:

„Това впечатление на любов по никакъв начин не се е променило. Когато за първи път слязох от един испански кораб на Антарктида, едни китове ни посрещнаха на 2 метра от лодката, после всички  тези ледници, впечатления, аз тогава бях строител, който обаче заради това, че съм физик, бях ангажиран със сателитната комуникация, това преди епохата сега на лесно достъпния интернет, трябваше да си построим сателитна чиния, да си я осигурим, това беше работа, свързана на въже, и да се огледам каква физика може да се прави там. Антарктида е необятно поле за изследване за всякакви видове учени. Там ние имаме януари месец 17 часа греене, слънчево светене директно, имаме най-тънката атмосфера на планетата заради центробежните сили, които възникват при въртене  на планетата, така че за космически изследвания, за радиоастрономия, за физика, за нашия тип изследвания, това е прекрасно място. Много съм щастлив, че България е част от клуба на богатите и тези 30 държави, които имат бази, ние сме изключително уважавани и важна като научна,  и вече  благодарение и на кораба и логистична част от изследването на Антарктика.“

„Антарктида, както казва и проф. Христо Пимпирев е за учени, които са малко по-чешити, по-приспособени към работа в трудни условия. Защо е трудно на Антарктида  - там времето е много лошо, то е по-лошо от Арктика в някои отношения заради силните ветрове, които влизат по периферията на Антарктида. Когато влизаш в тези ледници, изпитваш една доста висока концентрация, защото те пукнатините не са опасни, опасни са хората, които влизат там и ако тези хора не са подготвени, може да стане най-лошото, а пък там няма кой да те спаси.“, казва инж. Паров.

Цялото интервю за  изследването на ледниците и влиянието на климатичните промени можете да чуете на следващия звуков файл.