Мантинелата не е изпълнила функцията си при инцидента на автомагистрала „Струма“, коментира пред bTV Radio пътният експерт инж. Методи Стилянов. „Виждам, че автобусът се е блъснал в едната мантинела и движението му завършва между двете мантинели, разделящи платната. По стандартите автобусът трябва да излезе в определен габарит. Мантинелата не е проработила. Пълен провал на това съоръжение.“ – коментира инцидента той. И даде пример с Австралия, където работи: „Двувълнести мантинели се слагат при облекчена пътна обстановка. Там, където има тежкотоварен трафик, се използват тривълнеста мантинела и бетонови съоръжения.“
Инж. Методи Стилянов е експерт към Института за пътна безопасност. „Пътят е безопасен, когато имаме яснота и предсказуемост. Тогава всеки елемент в пътната обстановка си върши работата. Когато започнем да изваждаме от уравнението един по един компонентите, получаваме опасна ситуация. Например, ако пътната маркировка е с нарушена работоспособност, водачите не могат да преценяват правилно. За съжаление, в България, виждаме, че нашата държава не отстранява своевременно тези дефицити.“ – коментира той.
В началото на процедурата по изграждане на безопасен път по световните стандарти инж. Методи Стилянов посочи, че стои визията: „Тя трябва да е ясна и разбираема за всички – държавен орган, данъкоплатци, хора, използващи инфраструктурата. След това отиваме на самото изграждане – стратегическо планиране, планиране на трасетата, икономическо приоритизиране. При проектирането манталитетът „то и така може“ трябва да бъде забравен. При строителството се поставят бомбите със закъснител – когато трябва да се говори за структурните характеристики на инфраструктурата, ние ги пропускаме, защото спестяваме от гориво, от амортизация на машините. Минава гаранционният срок и влизаме в проблемен период, когато трябва да започнем да остраняваме дефекти, а те са толкова много, че не можем да ги финансираме.“
Инж. Методи Стилянов отбеляза, че за ставащото по пътищата у нас постоянно се упрекват водачите. Психологията на тяхното поведение той описа така: „Когато сме далеч от желаната скорост, се поражда психологическият ефект на нетърпимост. Започват ускорявания, започват да се пренебрегват правила и тогава може да се стигне до инцидент. Органите, които изграждат и поддържат пътя, органите, които отговарят за спазването на закона и водачите – всички трябва да сме на една маса и да говорим на разбираем език. А не както е традиционната пътна безопасност – изгради пътя, наложи правилата и след това наложи глобите. Това не са модерни разбирания. Влизаме в конфликт.“
Експертът призова за цялостна промяна в системата за пътна безопасност: „Тя е тотално занемарена, както от водачите, така и от тези, които трябва да се грижат за нея. Говорим за конфликт след конфликт, а не за оперативност и висока функционалност. На това не даваме гласност, а даваме гласност за упреци. Ако имаме градивни действия, поведението се променя. Нашите сънародници, когато отидат в Германия, спазват правилата. Защо? Защото инфраструктурата работи с тях, помага им, тя се опитва да направи така, че те да не грешат. А за да се получи това, самите инженери трябва да спазват етичен кодекс, морални норми.“
Инж. Методи Стилянов посочи, че през 2020 г., когато е работил с Института за пътна безопасност, с неговия директор Богдан Милчев са излезли с 21 доклада, които са предоставили на правителството на Бойко Борисов „За съжаление, нищо не променихме. Говорихме доста градивно, конструктивно, с желание да помогнем. Но всичко това бе изметено под килимите на високите етажи. А на строителните обекти много пъти чух: „Ами на мен за толкова ми плащат.“ Имаме по-голяма отговорност от това за колко ми плащат.“
Той описа първите стъпки за справяне с проблема с липсата на безопасност по пътищата: „Темите табу трябва да паднат, всички, отговорни за инфраструктурата, трябва да си подадем ръка, да застанем на една маса и да поговорим сериозно. Тази прозрачност трябва да бъде истинска, а не прикривана зад дебели книги и бумащина. Това ще помогне да преборим корупцията, защото тя вирее там, където няма прозрачност.“
Интервю на Светослав Николов:
