Гледаме с възхищение или се гледаме с възхищение? Колко е дълъг един миг и с какво съдържание е изпълнен? От колко много лични светове е съставен нашият свят – различен, вълнуващ, споделен! Гледайки снимката на някой друг, се взираме в себе си и спираме да бъдем наблюдатели. В галерия „Академия“ на Националната художествена академия разглеждаме изложбата „Взиране“ на проф. Светослав Кокалов. Той е възпитаник на специалността „Сценография“ и сега – преподавател в нея, два мандата е ректор на висшето училище, сценограф с десетилетна практика у нас и по света. Фотографиите във „Взиране“ са направени в рамките на два месеца по време на творческа резиденция в Cité internationale des arts в Париж през 2019 г.
Докато всеки се е вгледал в цел, мечта, в постижение, което иска да реализира, в свое намерение, проф. Кокалов се вглежда в техните лица. Неговата отправна точка е опитът човек да се успокои, спирайки да бъде част от бързия механизъм, който непрекъснато се върти. „Това дава възможност да се преценят стойности и да се открият непознати неща, да се изживеят нови чувства. Това е търсене на феномени, което да ни даде нови импулси за живот.“ – споделя авторът в интервю по bTV Radio.
В творбите от изложбата „Взиране“ проф. Светослав Кокалов избира специална перспектива, която обогатява: „Този артистичен поглед се опитва да намери и красивите, и драматичните неща, патоса, който се поражда от сблъсъка на красивото и пошлото, на статиката и динамиката, на желанието за живот или пък на самовлюбения поглед към себе си. Това може да се види, гледайки хората отстрани в различни ситуации, сюжети и секунди от техния живот.“
Изложбата „Взиране“ на проф. Светослав Кокалов можем да разгледаме в галерия „Академия“ до 27 февруари.
Интервю на Светослав Николов:
