Филмът „Пътуване към прошката“ на Ясен Григоров поставя в своя център изключително трудна за всеки тема, белег на човешкото и емблема на връзката със себе си и с другите. „Прошката е спойката между членовете на едно общество. Тя седи като елемента, който ни събира с другите хора.“ – коментира Ясен Григоров в студиото на bTV Radio. За създаването на филма той интервюира 12 души – експерти в изкуството, науката и културата, светски личности, шофьор на такси, монахиня. В разговорите с тях изпъкват различните аспекти на прошката. „Някои я наричат компромис, други я довеждат до насилие, трети я вкарват в контекста на религията. Това бе целта ми – да погледнем от най-различни ъгли на този акт, който започва от отношенията между двама души и достига до войната, в която цели общества са едни срещу други. Прошката е нещо едновременно малко и огромно.“ – очерта обхватността на своето изследване Ясен Григоров. Премиерната прожекция на 28 февруари от 19 ч. във Филмотечно кино „Одеон“ ще бъде придружена от среща с екипа. В създаването на сценария роля има и Христо Христов, продуцент заедно с Николай Христов чрез „Корунд-Х“ ООД. Оператор е Мартин Димитров, композитор – Алек Кирев, а продукцията се осъществява с подкрепата на Националния филмов център.

Прошката като проявление на любовта е дълбоко закодирана в нашата култура с думите на Христос към неговия Отец „прости им“, с молитвата „Отче наш“. „Тя е двустранна и има и егоистичен характер. Тя е проявление на любовта към другия и към самия себе си. Много трудно хората говорят спокойно за прошката. Тя следва вътрешни механизми, които нямаме думите да изречем или нямаме силите да признаем.“ – за трудността да поискаме и да дадем прошка казва Ясен Григоров.

Работата по филма изпълва шест години от живота му точно в точния момент, когато трябва да си отговори на въпроса за достигането до прошката. „Повечето хора го правим през болкови състояния, през натрупване на неуспехи и неудачи, които ни карат да се замислим къде бъркаме и къде бъркат другите в отношенията си към нас. Чудя се дали би било възможно да си зададем въпроса за прошката през доброто. Може би това е живеенето в благодарност.“ – посочва Ясен Григоров.

Интервю на Светослав Николов: