„Контролът на всяко едно ниво отсъства. Законодателни промени трябва да има до там, че да се уеднаквят текстовете в различните членове, които третират умъртвяването на животни в Наказателния кодекс. Но това, което е много по-важно, е да се установи някаква практика на разследване на тези случаи, и то на разследване на всеки един случай на отровителство, не само на защитени видове. Като се започне от това кой събира труповете, къде се изследват тези трупове, защото в момента ние имаме криминалистична лаборатория в България, която, доколкото знам е доста добра и може да даде добри резултати, но се стига дотам, че проби на отровени диви животни се пращат в чужбина. Това е огромна загуба на ресурс. Много е скъпо и в крайна сметка много често се компрометират и самите проби. Защото специфично при разследването на отровителство е това, че трябва да се действа бързо, преди отровата да не присъства вече в доказателствения материал, така че е много важно да се изработят тези процедури, а там не е необходимо да се прави със законодателни промени. Това може да се направи дори на ниво едни инструкции от страна на главния прокурор, които да решат проблема поне частично в рамките на една-две седмици и да се работи в посока на придобиване на квалификация на специализирани органи, които да се занимават с престъпления спрямо животните, не само спрямо дивите животни, а спрямо всички животни. Ние в момента имаме огромни пропуски там.“ Това коментира в ефира на bTV Radio природозащитникът Явор Гечев, по повод поредния случай, при който бяха отровени 8 лешояда в Национален парк „Централен Балкан“ и исканията на протестиращи за по-строги наказания.
„Говореше се преди време за зоополиция, говореше се за това, че трябва да се направи някакъв такъв специализиран орган. Нищо от това не стана. Българската агенция по безопасност на храните, която всъщност е свързващото звено и водещият правоприлагащ орган, когато става въпрос за хуманно отношение към животните, тя абсолютно няма нито капацитет, нито има в момента интерес да го прави това нещо, просто защото не й е приоритет и резултатите ги виждаме налице. Това, за което ние сме си говорили с вас и в предишни мои участия, е необходимостта от създаване на един специализиран контролен орган, който да бъде свързващото звено между всички останали институции, които работят по случаи на насилие над животни, по случаи на отровителство, по случаи на боеве с кучета и което звено да прави само това нещо, да не прави хиляда други неща и да не ги прави като хората.“, каза още Явор Гечев.
„Нашето законодателство претърпя огромно развитие през последните години. Миналата година бяха направени едни изменения в Наказателния кодекс, които завишиха санкциите до 12 години затвор. Нашите са едни от най-високите в Европейския съюз за насилие над животни. Проблемът при случаите на отровителство идва от две страни. От една страна, Наказателният ни кодекс е от 1968-ма година. Оттогава всяка една промяна се слага като кръпка. И тези кръпки много често съществуват независимо една от друга. Тоест има членове, които предвиждат за едно и също нещо различни наказания. Такъв е случаят с например с противозаконното умъртвяване на животни. Има един общ текст в член 325Б, който предвижда наказание до осем години за противозаконно умъртвяване на животни с опасни за хора и за животни средства. Това е точно отровителството. От друга страна, има едни членове, които са приети по-рано, и то 15-на години по-рано, които предвиждат други санкции за унищожаване на защитени видове. И тази колизия не е разрешена. Това, което се прави, когато става въпрос както е в случая с лешоядите, за тровене на животни в дивата природа, е да се прилагат тези други членове, които предвиждат по-ниски наказания, вместо да се прилага 325 Б, който предвижда наистина наказание до 8 години. А защо това се прави от прокуратурата нямам представа. Може би по навик, може би защото не са обучени прокурорите. Ако трябва да се прави някаква промяна във законодателството, то това е, за да бъдат уеднаквени тези санкции. Но на мен ми се иска да обърна внимание на нещо друго. Прави се особено от природозащитни организации, от организации, които се борят за опазване на биоразнообразието у нас, едно неправилно разделение или приоритизиране на разследване на случаите на посегателства върху защитени животни. Тоест един вид тези видове са по-ценни и на тях трябва да обръщаме повече внимание и така нататък. Но имайте предвид, че за да се стигне до унищожаването на тези видове, това означава, че извършителят е минал най-вероятно и през много подобни престъпления. Тоест у нас много често се използва отрова за справяне с безстопанствени животни, за справяне с хищници, за унищожаване на хищни птици от гълъбари например, които си правят състезания и евентуална хищна птица там по трасето на състезанието би попречила на това състезание и на тези незаконни залагания. Прави се от животновъди, които считат, че хищниците унищожават животните, които са пуснали свободно да пасат.“, обясни Явор Гечев.
Според него неглижирането на всички тези случаи накрая води до загубата на ценни видове.
„Основният проблем е това, че в България има свободен достъп до отрови. Има почти никаква практика на разследване на случаи на отровителство, защото е много скъпо, защото не се знае какво да се прави и няма създадена добра практика и в крайна сметка приоритизиране на едни случаи за сметка на други случаи.“, каза още той.
По повод смяната на временно изпълняващия длъжността директор на „Екоравновесие“, докато тече конкурс за избор на титуляр за поста, Гечев коментира:
"Екоравновесие" се управлява поне от последните пет години само от временно изпълняващи длъжността директори, защото така е може би по-удобно. Назначава се човек. Не е необходимо да се търсят някакви специални компетенции и образование в този човек. И след известно време, когато се види, че не се справя поради една или друга причина с работата, той се освобождава и се заменя с друг човек. Последните пет години са петима директорите, всяка година по един нов. От тези петима трима са със сигурност политически назначения. Това са последните двама директори и един директор преди това, който също така е бил така обвързан с политическа партия. А последният директор е освободен. Формалната причина за това е, че не се справя с работата. Има един проблем с една глутница, която обикаля София. Може би не една, а мисля малко повече от една. И тази глутница в продължение на 5-6 месеца даже се твърди, че от зимата имат сигнали. Не могат да я заловят, не могат да решат проблема. Тя става по-голяма, стават така повече сигналите и се трупат, но така или иначе не се намира решение. Това беше една от формалните причини. Другата формална причина е, че е направен вътрешен одит в "Екоравновесие" и са констатирани нарушения. Но директорът се сменя точно три седмици преди да изтече срокът за подаване на документи в конкурс за постоянен директор, което е много странно. И другото нещо, което е много странно, че следващият директор, който е назначен, това е една жена, която досега е изпълнявала роля на инспектор към "Екоравновесие". Тоест това е най-ниското ниво. Общо взето шофьори, инспектори, ловци на животни - това са от по-ниските нива. Изведнъж тази жена прескача всички административни нива и отива на ниво директор, като моята информация е, че тя няма абсолютно никаква зад гърба си биография като работа с животни и така нататък. Защо това се прави три седмици преди конкурса? Възможностите са две. От една страна, най-вероятно и този път в конкурса няма да има победител, тоест няма да бъде намерен човек, който да отговаря на условията на общината. Общината е заложила доста високи изисквания, а пък от друга страна може би пък конкурсът вече е с предизвестен победител и този човек просто е назначен малко по-рано.“
По повод сигналите за глутници бездомни кучета в София, Гечев обясни:
„Проблемът се разраства, защото се управлява неправилно през последните пет години, а последните три години особено видимо. Една от причините за това е хората изоставят кучетата си. Това е факт. Няма абсолютно никакъв контрол върху търговията с тези животни, върху придобиването, върху отглеждането, върху развъждането на тези животни. Там общините, местната власт има основна роля в упражняването на този контрол, но повсеместно, не говорим само за София. В цялата страна има направо бих го нарекъл бойкот на тази дейност от страна на общините, които вечно се оправдават със „законът ни пречи“. Бройките на кастрираните животни наистина много са намалели през последните години. Сега някой ще каже - ама то просто защото няма животни. Е да де, ама ето - ние виждаме всеки ден има постове в различни групи, в даже нали вече от районни кметове за глутници, които се формират. Всеки ден аз виждам постове за животни, които са прясно изхвърлени на улицата. Тоест този процес не е спрял. София, че е водещ град в цялата страна по отношение на третирането на бездомните животни от гражданите на града, това е факт. Именно благодарение на това отношение на софиянци към бездомните животни ние нямаме в момента една огромна криза, защото хората са много организирани по места и то от години са организирани. Появи ли се ново куче, веднага се търси някакъв вариант то да бъде прибрано. И това е единствената причина София да не се напълни отново с бездомни кучета, а не е добрата работа на общината. Да, обаче капацитетът на тези хора се запълва вече. Тоест те не могат всяка пролет и всяка есен да прибират по 1-2 кучета в къщата си. А от друга страна, кампаниите, които общината водеше допреди няколко месеца за осиновяване, за популяризиране на осиновяването, те в момента са абсолютно спрели. Тоест там има едно безвремие през последните може би няколко месеца и не се прави абсолютно нищо. И и това каране по инерция, разбира се, няма как да доведе до добър резултат. Това, което аз се опасявам е, че нас ни чака една тежка зима. Тежка зима не от гледна точка на това, че зимата ще е лоша или студена, а от гледна точка на това, че ние ще имаме една вълна от нови оставени животни. Може би една голяма част от тях няма да има възможност някъде да бъдат прибрани. Напролет ще има втора вълна и догодина преди изборите ще има една трета вълна. То просто това е цикличността, това се случва всяка година. София е жертва до голяма степен, когато става въпрос за нови изхвърлени животни, на съседните общини. Тук всеки ден населението на София през деня се увеличава драстично от хора, които идват от съседни общини да работят в града. Ако тези общини не са си свършили работата, ако там има бездомни животни и ако там няма контрол върху раждаемостта и върху развъждането на домашни кучета, тези нежелани кученца се озовават в един момент в София. Все пак трябва да имаме предвид, че София е до голяма степен като обществена нагласа и като отговорност на стопаните на доста по-високо ниво от някои от по-малките общини наоколо. И тези общини са един от основните източници. Затова нищо не се прави. А не само, че не се прави нищо, а напротив, има организиран кучешки туризъм от години, даже от десетилетия бих казал, на животни, които се събират от една община. Кметът ги изоставя в София, където някак си не правят толкова голямо впечатление. И по този начин той може да отиде пред гласоподавателите си и да каже „Ами, ето тук няма бездомни кучета. Аз реших проблема." Моите подозрения са, че част от тези глутници, за които ние си говорим в момента, са именно такива животни, събрани от друго място, изсипани в София, които тук вече са се оформили. От една страна, страха от това да, да отвоюват своя нова територия ги е сплотил. Направили са вътрешната си организация и си живеят много добре заедно, особено ако няма кой да, да я разбие тази глутница. Тая глутница може да се разбие по много различни, ааа различни начини. И ситуацията за мен въобще не е розова. А да си, да си слагаме розовите очила и да казваме с измислени резултати от измислени преброявания „Ами, всичко е чудесно, няма какво да правим повече." Просто това е безумие някакво.“, каза още Явор Гечев.
Целия разговор можете да чуете на следващия звуков файл.
