„Хай хай, Япония“ е четвъртата книга на Юлияна Антонова-Мурата, от която можем да научим още за Страната на изгряващото слънце и за японската душевност. „Хай хай“ на японски означава здравей!
„В поздрава „Хай хай“ се съдържа приятелството и желанието да се установи приятелски контакт с някого, да изразиш своя възторг, своята радост и да поздравиш тези около вас“, обясни писателката пред bTV Radio.
В Япония особено държат не само на образованието, но и на възпитанието на децата.
„Японската писменост е много трудна,тя има 100 000 йероглифа и двете техни азбуки, хирагана и катакана, 46 знака са това, които се усвояват на детска възраст, от 3-годишни до 5-6 годишни вече знаят тези две азбуки и започват да изучават йероглифите. Въпреки че е трудна писмеността, искам да кажа, че Япония няма илитерати, всички знаят да четат и да пишат и когато пристигнахме с моя син за първи път в Япония, той беше в 5-ти клас, аз му посочвах например един възрастен човек, койтобеше бездомник, но четеше вестник. За да четеш вестник, трябва да знаеш най-малко 2500 йероглифа. Той ги знае и е бездомник. И му казвах – след като този човек се е научил да чете, ти също ще можеш да се научиш да четеш. Така или иначе това искам да кажа- за образованието те са образовани, но въпреки че държат на образованието, то не е най-важното в техния живот, по-важно е възпитанието на децата, на подрастващите, и след това вече когато един човек е възрастен се показва неговото възпитание и всичко това, на което се е научил на работното място, и когато вече е възрастен, да предаде своя опит на младото поколение. Преди образованието по-важно в Япония е възпитанието.“, разказа Юлияна Антонова-Мурата.
Героите на нейните над 60 разкази в тази книга са от много малки деца до възрастни хора над 90 години, и всичко в тези истории е преживяно или разказано от близки хора.
„Аз мислех, че наистина не могат да се изненадат българите от тези истории, защото моите уроци и срещи там са за това какъв трябва да бъде един човек- премерен, отзивчив, любезен, ето това са качествата, които един към друг трябва да показваме и там хората по този начин общуват. Те са заложени и в нас, във всеки един човек, независимо в коя страна живее, но говорим за България, за българите по света. Преди всичко ние сме хора, които искаме да срещаме доброта, добро отношение и в този смисъл не може да има изненади, но това, че в живота често сме срещали не доброта и отзивчивост, а точно обратното- спъване, препъване, лоши думи, това като че лини е оскърбявало, и отделно от това у нас се е пораждало едно отношение един към друг, което е на дистанциране и да не кажа по-сериозна дума, лошо отношение към другите. Не сме премерени, не сме толкова отзивчиви и добри, но ние го носим в сърцето си да бъдем такива. Затова,четейки тези кратки истории, които са моите уроци в Япония, след като те докоснаха сърцето ми, понякога аз се събуждам през нощта и си вземам книгата, която е до мен и си препрочитам случайно един разказ и се замислям, и знаете ли, аз мисля, че по този начин реагира всеки един, който е прочел тази книга. Хора ми казват- тя си е настолната ми книга, чета си редовно някой разказ и разбирам, че наистина най-важното е да не обидиш човек, да не влезеш в периметъра на другия, да бъдеш отзивчив“, казва още авторката.
Премиерата на „Хай хай, Япония“ ще бъде на 3 октомври. А цялото интервю с Юлияна Антонова-Мурата пред водещата Надежда Василева можете да чуете на звуковия файл.
