Пилигримите, преживели магията на Камино казват, че Пътят започва с първата крачка. И може би тя е най-трудната. Крачката на решителността - да се изправиш срещу неизвестното и да преодолееш болката от дългото ходене. Крачката на мъдростта - да носиш тежката раницата на живота си на гърба си. Крачката на избора - да продължаваш да вървиш, да се научиш да пускаш, да вземеш най-необходимото и оставиш излишното. В ефира на bTV Radio в поредица интервюта ви срещам с хора, чиито живот се оказва неразделно свързан с Камино. Хората, които казват, че Пътят ги вика отново и отново. И че всяко Камино е различно - така, както и ние сме различни след всяко завръщане. Това е едно интервю на пилигрим с пилигрим. Когато преди години тръгнах пеша по прашните пътища на Испания към катедралата в Сантяго де Компостела, не знаех дали ще успея да стигна до края на Пътя. 900 километра по-късно вече бях сигурна, че един ден ще се върна отново! Аз съм Надежда  Василева и днес в ефира ни ще чуете историите от Испания на Камелия Спасова, с която вече сме ви срещали в предаването "За града". Камелия за първи път чула за Пътя преди години, след възстановяване от частична пареза на левия крак,  а вече е изминала хиляди километри и преди дни се завърна от петото си Камино. 

„Това беше пътуване на срещите, като една от срещите беше среща със себе си, защото докато търсех път, на който да няма много хора, се оказа, че е път, на който почти няма хора. Вървяха и други поклонници по пътя, но те бяха ден или два преди мене или ден или два след мене, аз реално около 35 дни вървях абсолютно сама, сама бях на пътя, сама бях и в местата за нощувка. И това беше среща и със себе си. И това, което съм казвала – че най-страшното, което можеш да срещнеш на пътя е да срещнеш себе си. Тази година за себе си разбрах, че освен, че си най-страшното, което можеш да срещнеш, ти си и най-добрият си приятел.“ Това разказа в предаването "За града" на bTV Radio Камелия Спасова, която е автор и на книгата „Мечтите, Камино и всичко премълчано".

 

 

"Много често са ме питали  - нали ходи, защо пак? Даже аз си спомням, че когато за първи път правих своето пътуване по Камино, през ум не ми е минавало, че ще отида втори път, просто си мислех – отиваш, извървяваш го, това е нещо веднъж в живота, но когато се върнах, аз буквално имах чувството, че се е върнало само тялото ми. И душата, и мислите ми бяха останали там и трябваше да се върна да си ги събера обратно. Дни наред, всъщност нощи, аз продължавах да тичам да си догонвам приятели, продължавах да бързам, да стигна, да намеря алберге, място за нощувка, даже веднъж на сън не можах да стигна, нощувах в гората – това на живо не ми се е случвало, даже имало е нощи, в които цели нови маршрути извървявам. И затова усещах едно влечение отново да се върна и даже наскоро си ровех в едни стари публикации и открих, че точно 10 дни след като съм се върнала от първото си пътешествие, съм заявила официално публично, че ще се върна.“, споделя тя.

 

 

„Още на първото си пътуване  имах честта и удоволствието да се запозная с една легенда по пътищата – с човек, който тогава вървеше своето 72-ро Камино. От тогава той продължава да върви, следвам го в социалните мрежи. Даже втория път, когато отидох питах хората около мен – ти за кой път си на Камино, за да мога като ме попитат, да кажа – аз съм за втори път. И когато питайки на ляво и на дясно, един беше  за 7-ми, един за 9-ти, друг за 15-ти, и видях, че аз всъщност не съм нищо специално и нищо особено, но всичките тези хора някак си, всеки един те мотивира по някакъв начин да продължиш и да се връщаш там, където ти е било хубаво на душата.“, спомня си Камелия. За хората, които се колебаят смята, че вероятно не е дошъл моментът им да тръгнат по пътя:

„Хората, които казват – много искам да отида, но…ме е страх, но искам компания, просто не им е дошъл моментът. Когато ти дойде моментът и пътят така те е извикал,  никакъв страх не може да те спре. И въобще не те интересува някой ще тръгне ли с теб в момента, ти просто тръгваш. Или – не знам по кой маршрут. Когато пътят те извика, той ти е показал и маршрута. Ти знаеш къде точно искаш да отидеш, по кой път точно искаш да минеш.“

 

За организацията на пътуването и дали са необходими предварителни резервации на места за нощувка, Камелия Спасова казва:

„Най-хубавото на Камино е, че нищо не трябва. Всичко правиш така, както го усещаш. Има хора, които предпочитат да си направят резервациите дни напред и така да им е спокойно и сигурно.  Но има дни, в които не можеш да вървиш, по някаква причина нямаш сили или нямаш желание да вървиш 20 километра до мястото,  където си направил резервация. Когато не ти е направена предварително, ти си свободен да спреш там, до където днес искаш да вървиш. Иначе просто трябва да се насилваш, за да стигнеш на всяка цена там, където ти е резервацията. Аз никога не съм правила предварителни резервации за повече от един ден. Аз тръгвам и до към обяд имам идея до къде мога да стигна и тогава се обаждам да си запазя мястото. Е, случвало се е и да ударя на камък, да са свършили местата или да се окаже, че въпросното място не работи, търся друга опция. И тази година съм спала на всевъзможни места, на които по принцип не би ми хрумнало, но са били варианти да имам покрив над главата. Спала съм на арена за корида, спала съм в склада на футболно игрище, в църковен приют, и съм оцеляла и имам едно богато на спомени пътуване.“

Целия разговор с Камелия Спасова за Пътя Камино на водещата Надежда Василева, можете да чуете на следващия звуков файл.

* Снимките са предоставени от Камелия Спасова