„Това беше пътуване на срещите, като една от срещите беше среща със себе си, защото докато търсех път, на който да няма много хора, се оказа, че е път, на който почти няма хора. Вървяха и други поклонници по пътя, но те бяха ден или два преди мене или ден или два след мене, аз реално около 35 дни вървях абсолютно сама, сама бях на пътя, сама бях и в местата за нощувка. И това беше среща и със себе си. И това, което съм казвала – че най-страшното, което можеш да срещнеш на пътя е да срещнеш себе си. Тази година за себе си разбрах, че освен, че си най-страшното, което можеш да срещнеш, ти си и най-добрият си приятел.“ Това разказа пред bTV Radio Камелия Спасова, която преди дни се завърна от петото си Камино. Тя е автор и на книгата „Мечтите, Камино и всичко премълчано".

„Много често са ме питали  - нали ходи, защо пак? Даже аз си спомням, че когато за първи път правих своето пътуване по Камино, през ум не ми е минавало, че ще отида втори път, просто си мислех – отиваш, извървяваш го, това е нещо веднъж в живота, но когато се върнах, аз буквално имах чувството, че се е върнало само тялото ми. И душата, и мислите ми бяха останали там и трябваше да се върна да си ги събера обратно. Дни наред, всъщност нощи, аз продължавах да тичам да си догонвам приятели, продължавах да бързам, да стигна, да намеря алберге, място за нощувка, даже веднъж на сън не можах да стигна, нощувах в гората – това на живо не ми се е случвало, даже имало е нощи, в които цели нови маршрути извървявам. И затова усещах едно влечение отново да се върна и даже наскоро си ровех в едни стари публикации и открих, че точно 10 дни след като съм се върнала от първото си пътешествие, съм заявила официално публично, че ще се върна.“, посочва още тя.

„Още на първото си пътуване  имах честта и удоволствието да се запозная с една легенда по пътищата – с човек, който тогава вървеше своето 72-ро Камино. От тогава той продължава да върви, следвам го в социалните мрежи. Даже втория път, когато отидох питах хората около мен – ти за кой път си на Камино, за да мога като ме попитат, да кажа – аз съм за втори път. И когато питайки на ляво и на дясно, един беше  за 7-ми, един за 9-ти, друг за 15-ти, и видях, че аз всъщност не съм нищо специално и нищо особено, но всичките тези хора някак си, всеки един те мотивира по някакъв начин да продължиш и да се връщаш там, където ти е било хубаво на душата.“, спомня си Камелия. За хората, които се колебаят смята, че вероятно не е дошъл моментът им да тръгнат по пътя:

„Хората, които казват – много искам да отида, но…ме е страх, но искам компания, просто не им е дошъл моментът. Когато ти дойде моментът и пътят така те е извикал,  никакъв страх не може да те спре. И въобще не те интересува някой ще тръгне ли с теб в момента, ти просто тръгваш. Или – не знам по кой маршрут. Когато пътят те извика, той ти е показал и маршрута. Ти знаеш къде точно искаш да отидеш, по кой път точно искаш да минеш.“

За организацията на пътуването и дали са необходими предварителни резервации на места за нощувка, Камелия Спасова казва:

„Най-хубавото на Камино е, че нищо не трябва. Всичко правиш така, както го усещаш. Има хора, които предпочитат да си направят резервациите дни напред и така да им е спокойно и сигурно.  Но има дни, в които не можеш да вървиш, по някаква причина нямаш сили или нямаш желание да вървиш 20 километра до мястото,  където си направил резервация. Когато не ти е направена предварително, ти си свободен да спреш там, до където днес искаш да вървиш. Иначе просто трябва да се насилваш, за да стигнеш на всяка цена там, където ти е резервацията. Аз никога не съм правила предварителни резервации за повече от един ден. Аз тръгвам и до към обяд имам идея до къде мога да стигна и тогава се обаждам да си запазя мястото. Е, случвало се е и да ударя на камък, да са свършили местата или да се окаже, че въпросното място не работи, търся друга опция. И тази година съм спала на всевъзможни места, на които по принцип не би ми хрумнало, но са били варианти да имам покрив над главата. Спала съм на арена за корида, спала съм в склада на футболно игрище, в църковен приют, и съм оцеляла и имам едно богато на спомени пътуване.“

Целия разговор с Камелия Спасова можете да чуете на следващия звуков файл.