„Пътят те вика, той се появява по всевъзможни начини в ежедневието, било като реплика във филм, било като цял филм, като реплика в книга, като случаен разказ, който чуваш от някъде. От време навреме сякаш просветва една лампичка, после те оставя на мира да отлежи идеята, после за малко я забравяш, после пак те подсеща, че стои.“ Това разказа пред bTV Radio Камелия Спасова, която 4 пъти е вървяла по пътя в Испания по различни маршрути, а при последното Камино е изминала около 1300 километра пеша. Тя е автор на книгата „Мечтите, Камино и всичко премълчано“.

Камелия първо чула за Камино след възстановяване от частична пареза на левия крак.

„И тогава, когато вече ходех добре и болката беше зад гърба ми и беше лош спомен, тогава излезе филмът с Мартин Шийн. Тогава дни наред вървях с широко отворени очи и само говорех за този филм и казвах – искам и аз да го извървя този път. Някак си вътрешно исках да си докажа, че отново мога да ходя. Тогава другарчето леко ме успокои и каза – виж, това е много, това са 800 километра, не е добре като идея и аз някак си временно го забравих.“, разказва тя.

„Окончателното решение, когато светна лампата, без да изгасва, беше 2019-та година, бях загубила баща  ми, вследствие на мъката и загубата бях потънала много сериозно, докато един ден с блуждаещ поглед си чоплех в интернет и попаднах на една група – пътя Камино, и там хората споделяха, задаваха въпроси, отговаряха и аз поех въздух и си казах – ето това е нещото, което ще ми помогне да изляза от състоянието си и ще ме спаси в момента.  И си поставих цел – след една година навършвам 50 години, юбилей, през това време ще се подготвя, защото една година е съвсем разумен срок за хора, които лежат на дивана и нищо друго не правят, да се въведеш във физическа форма, да си подготвиш екипировка, да работиш здраво, за да си изкараш необходимите средства, и си бях поставила датата след рождения ден, представях си голям купон, годишнина, как ще вдигна наздравица и ще кажа на всички гости къде тръгвам утре. Така се случи, че 2020-та не се празнуваха големи юбилеи, но аз тръгнах и бях на пътя.”, казва Камелия Спасова. И допълва:

„Самото пътуване беше чудо, че изобщо се случи. На 25-ти февруари си купих билета за самолет, който беше началото на септември, на 8 март вече имаме и в България случай на ковид и на 13-ти вече бяхме в локдаун, впоследствие локдаун беше в едва ли не целия свят, дори Камино беше затворено. 4 месеца не е вървяно по Камино, това е път, по който се върви от 1000 години, изведнъж затворен. И беше много странно. Но аз вярвах и казвах – аз ще отида. Много малко хора знаеха ,защото аз съм от този тип – предварително не говоря. Знаеха само хората, с които тренираме във фитнеса и хората, с които учим заедно испански и те ме успокояваха – нещата ще се случат.“

 Когато я изпращал на летището, съпругът й казал, че се гордее с нея, защото малко са хората, които се изправят срещу всичките си страхове.

„Аз в този момент си дадох сметка, че толкова силно искам да отида на Камино, че толкова силно ме е повикал Пътят, че аз изобщо бях забравила за абсолютно всички свои страхове.“, казва тя. И посочва, че се е справила с всичко по време на пътуванията.

„Няма никакво значение възрастта, има значение желанието. Няма значение физическата подготовка, има значение само желанието да искаш. На тема възраст – баба Ема /която е извървяла 3500 км/ ми беше голям стимул за това пътуване, което тази година предприех. Още на първото пътуване през по-голямата част се движихме със семейство от Канада. Дамата беше на 86 години, личаха си й всичките 86. Да е жива и здрава още 86, но на тази жена така й дишах праха всеки ден! До към 11-12 часа винаги ме беше задминала по трасето. Къде е отсядала, не сме нощували на едно място, тя спи в хотел, не спи в алберге, тя искаше по-добър комфорт, но тази жена си ходеше. Наскоро разговарях с една дама и тя казваше – аз съм на 77, те там няма да ме пуснат. Там никой не го интересува кой си и от къде си, щом си почувствал, че искаш да вървиш, никой няма да проверява дали да те пусне на старта. На третото ми пътуване, Сен Салвадор беше част от пътуването, той е високопланински и доста труден маршрут за повечето хора, 5 дни, но трудни, една от спътничките ми беше Маргарет от Австралия на 79 години. Тази жена ни слагаше всички в малкия си джоб.“, разказва Камелия.

Още за предизвикателствата, магията и чудесата на Камино де Сантяго, както и за книгата "Мечтите, Камино и всичко премълчано", можете да чуете на следващия звуков файл, в цялото интервю с Камелия Спасова пред водещата Надежда Василева, която също е извървяла пеша 900 километра по пътя Камино в Испания:

*Снимките са от личния архив на Камелия Спасова