Коледните играчки за елхи: със своята крехкост те ни напомнят, че трябва да сме внимателни с всичко, което държим в ръцете си; със своето изящество ни призовават с всичко, което правим, да създаваме красота; през цялото време подчертават че трябва да ценим събирането в празника. Едно от малкото ателиета у нас за изработване на стъклени играчки за украса на коледните елхи е общинското „Социално предприятие за хора с увреждания – Пловдив“. „Това е доста труден занаят. Ако нашите слушателите гледат как се издухват играчки, ще им се стори като магия, като на шега. Но този занаят изисква доста дълго време на обучение – една – две години, за да може да се „издуха“ една обикновена топка.“ – разказва пред bTV Radio директорът Ванина Костадинова.
В България стъклените играчки се издухват изцяло ръчно, по традиционния начин. 90 процента от изделията в чужбина се изработват с метални калъпи, в които се излива стъклото. Когато това се прави ръчно, трябва да се прецени моментът, кога стъклото да се махне от пламъка и майсторът след това да успее за 2 – 3 секунди да даде форма, докато не спира да върти стъклото. „Това прави този занаят доста труден, затова и в цяла Европа не се практикува.“ – подчертава Ванина Костадинова. Той им е предаден от Иван Станев, който започва работа в това социално предприятие в ателието по керамика. „В началото не знаехме, че е единственият у нас майстор по стъклодух. Постепенно започна да разказва за играчките, на нас ни стана интересно. Направихме опити в коридора, видяхме колко е трудно. Решихме да направим такова ателие. Нещата се случиха като на шега.“ Сега са най-големите производители на такива играчки, като правят около 20 000 годишно, които продават в цялата страна и в чужбина. А връщането на интереса към стъклените играчки се дължи изцяло на тяхното предприятие.
Над 70 процента от персонала на общинското „Социално предприятие за хора с увреждания – Пловдив“ са в неравностойно положение. Работата там изпълва ежедневието им. Създадено е през 2018 г. от община Пловдив по Европейски проект. Първоначалната идея е да обучи група от хора, да им даде умения в някакъв занаят и впоследствие те да си намерят работа извън предприятието, като се получи интеграция. „Започнахме така. В крайна сметка самата работа на предприятието промени нагласите на общината. Доказа се, че можем не само да обучим хора в неравностойно положение, но и че те могат да вършат неща, които са в полза на общината. През 2020 г. тя реши да запази своето предприятие и да предложи трайна трудова заетост на работещите в него. В нашите служители сега я няма тази неувереност, която видях преди осем години на интервютата за работа. Те знаят, че това, което създават, е хубаво и качествено. Техният живот много се промени. Не разчитат вече на една инвалидна пенсия, имат постоянни доходи. Това бе пътят да се изкарат хората от техните домове. Имахме такива случаи – на хора, стоели по 20 години вкъщи, без да работят.“
И социалната кауза и майсторството в изработването на такива стъклени играчки се дава за пример на децата. През декември тук се правят работилници по издухване на играчки и декорирането им. „Нашата цел е да създадем у децата усещане за тези украшения като българска традиция на производство. Но другото е да ги запознаем с нашата кауза, за да се разбира от обществото какво е социално предприятие и защо следва хората в неравностойно положение да бъдат подпомагани, като се купува тяхната продукция. Това прави децата съпричастни към такива каузи, учи ги да бъдат толерантни.“ – подчертава Ванина Костадинова.
Образецът на снимката е с декорация – изображение на Античния театър, покрит със сняг.
Интервю на Светослав Николов:
