Борис Шивачев (1902-1932) е „извънканоничен“ писател, майстор на пътеписа, пръв български испанист, завладяващ публицист, преминал като метеор през културния небосклон у нас между двете световни войни. По повод 120 години от рождението му, бяха събрани съчиненията му в два тома.
Вторият том, който се появи наскоро, включва цялото му публицистично творчество, което обхваща статии за испанската и испаноамериканската литература и култура, текстове на различни обществено-политически теми, литературна критика, статии за спорта и киното и др. С преводите и статиите си в българския печат, както и с публикациите си в престижното мадридско издание „Ла гасета литерария“ Борис Шивачев се утвърждава като пионер на българската испанистика.
Борис Константинов Шивачев (1902–1932) е писател, критик и публицист. Роден е в Плевен, в семейството на офицер, който по служба се премества със семейството си в Ловеч. Там Борис завършва Общинската гимназия. През 1920 г. заминава за Южна Америка. Живее в Аржентина и Чили. Издържа се с обща работа в селското стопанство и добивната индустрия – хамалин, металоработник, чертожник, зидар, работник на нефтен кладенец. Завръща се в Европа тежко болен от туберкулоза през 1924 г. Живее в Амстердам, Брюксел, Париж, Марсилия, Истанбул. Завръща се в Ловеч през 1925 г. Издава сборник с разкази и очерци на аржентинска тематика „Сребърната река“ (1926, Ловеч). Сътрудничи със статии на в. „Развигор“. По-късно се установява в София и се записва да следва дипломация и консулски отношения в Свободния университет, а също и в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Едновременно работи като служител. Преводач от испански език и сътрудник като критик на литературни списания (псевдонимът му е Борислав Витски). Пише романа „Изобретателят (Бележките на Иван Бистров)“, издаден през 1931 г. и преиздаден отново през 1992 г., и сборника разкази „Писма от Южна Америка“ (1932).
