За устойчивата мода, и защо все повече хора предпочитат качествени дрехи и аксесоари second hand, разговаряхме с консултанта по стил Румяна Пенева. Тя е създател на фейсбук страницата Coloriten и също е сред организаторите на базари за дрехи втора ръка.

„Хората, които посещават такива базари са различни, има всякакъв тип хора, от много млади, ученици, по-възрастни, това са хора, които са настроени по-експериментаторско, защото за да се обърнеш към дрехите втора употреба, трябва да ти липсват някакви предразсъдъци – че ако някой е ползвал тази дреха, ти не можеш да я ползваш, нещо мръсно има, това са предразсъдъци по отношение на дрехите. Хората по-скоро се насочват към такъв тип дрехи, защото например материи като кашмир, коприна, мерино, вълна качествена, алпака, тези материи няма как да ги намерите в магазините. Ако ги намерите при определени марки, те струват много по-високи цени, отколкото могат да бъдат купени от тези дрехи втора употреба или базари, за които говорим. Така че това е едно от важните неща – материите, които се предлагат на пазара са изкуствени, това е евтина мода, която реално е бързата мода, тоест това е дреха ,която се предлага на ниска цена ,стига бързо до потребителя, обаче това е дреха, която няма добри качества, не топли добре, съдържа основно пластмаса, нека да знаем, че ако перем такива дрехи в пералнята, те отделят много пластмаса. 30% от пластмасата в океаните се дължи на прането на такива дрехи от акрил, полиамид и всякакви други изкуствени смеси.“, разказа Румяна Пенева пред bTV Radio.

По отношение на устойчивата мода, тя обясни:

„Всичко тръгва от консуматорството или може би с други думи казано, мислим, че колкото имаме повече, това ще ни направи по-щастливи и от тук това важи във всички аспекти на живота – това консуматорство, притежание на повече неща, постоянно подменяне с най-новата и най-новата стока, по-модерното нещо, по-модерният модел на телефон или модерният цвят, и гардеробите ни, апартаментите ни, местата, където живеем се изпълват с предмети и вещи, които обаче не използваме. Нека нашите слушатели се замислят колко от дрехите в гардероба те активно използват, и за наша радост – имам предвид всички земляни на тази земя, все по-често хората се замислят какво се случва с всичките тези отпадъци, които отиват на боклука незнайно къде, ние не ги виждаме, но те са тук на земята. И все повече хора се замислят за това каква е цената например на една дреха, която ние си купуваме от магазина. Цената не е само тази, която даваме като пари, за да получим дреха, но зад нея стои първо замърсяването, което наистина е глобално, най-големите замърсители са в модната индустрия, боядисването, от друга страна там е най-ниско платеният труд. Не случайно страни като Камбоджа, Виетнам, където се плаща много ниско на работниците и се експлоатира и детски труд включително, нещо, което струва реално 50 цента се продава за 50 евро или долара. Това е за сметка на хората и за сметка на майката-Земя, която страда, защото например за произвеждането на един цветен пуловер се използват много природни ресурси – боя, вода, замърсява се и природата. За да се говори за устойчива мода, това означава, че има все повече осъзнати хора, които се замислят какво означава да си купят нещо или да хвърлят нещо, и от тук последните години наистина се заговори доста по тази тема. Тя разбира се има своята резултатност, навъдиха се, така да го наречем, едни малки общности, във фейсбук и извън, където хората почнаха да си продават дрехите, вещите, които имат, да търсим някакъв втори, трети живот за тези наши вещи. Това също е нещо, което се случва и е в резултат на така наречената устойчива мода. Устойчивата мода сама по себе си е ориентирана към такъв тип дрехи, които могат да понесат дълго време да живеят, да ги ползваме, след това да ги предадем на нашите внуци, деца, или пък на други хора, да имат по-дълъг живот, и също така когато бъдат изхвърлени на боклука, да могат да се разградят по един естествен начин и да не отнема 500 години, както при пластмасата в много голяма степен.“

Цялото интервю с Румяна Пенева пред водещата Надежда Василева можете да чуете на звуковия файл.