Татяна Иванова, която вече една година учи космическо инженерство  в Съединените щати и успя да събере средства, за да замине, с помощта на хора от цяла България, отново има нужда от подкрепа, за да продължи през втората година своето образование и космическо пътешествие.

„Точно преди година организирах кампания с Подкрепи.бг и успяхме да съберем средства, за да замина. Тази година отново имам нужда от подкрепа за абсолютно същата сума, тъй като през последната година не бях само на лекции, имаше и много академичен стрес, но имаше и много стрес за това как бих си финансирала следващата учебна година. Проучвах варианти за стипендии, кандидатствах за работни позиции, наета съм да работя като ментор в офиса по бакалавърски проучвания, проучвах възможностите за заем, но без американски гарант няма как да взема заем. И колкото и да не ми се искаше, трябваше да организираме кампания отново, защото нямам намерение да се откажа, колкото и да е труден пътят, дори и да се наложи да си забавя обучението с един семестър. В момента отново тече кампания на платформата Подкрепи.бг и който желае, може да ме подкрепи.“, разказа Татяна.

За скоковете от 4200 метра височина с парашут, за гмуркането сред акули, и за предизвикателствата, които е срещнала през изминалата година, Татяна разказа в ефира на bTV Radio.

„Тази година наистина беше като влакче на ужасите, доста интензивно, веднъж бях на 12 часа, веднъж на 6 часа. Когато се прибрах между двата семестъра в България, започнах да работа по второто ниво за водолаз, както и по това да си изкарам курса по парашутизъм, за да мога да скачам сама от самолет, тъй като гмуркането и парашутизмът са изискване на доста космически агенции като НАСА, Роскосмос, SpaceX и т.н. Имах гмуркане в извори, в пещери, гмуркане с акули, гмуркане в ограничена видимост, нощни гмуркания, доста интензивен начин на живот е колежанският живот, защото през седмицата има много през седмицата има много домашни, лекции, работа, ангажименти, а в събота съм на парашутизъм, в неделя на гмуркане. Сънят е малко, обаче това ме зарежда изключително много, въпреки че понякога спя по 2-3 часа на вечер. Едно гмуркане с акули носи много опит, защото има много стратегии и правила, които се следват, мен не ме беше страх, защото имахме много сериозна подготовка преди това. За да бъдеш допуснат до подобни гмуркания трябва да имаш 35 гмуркания преди това. Трябва  да си хладнокръвен, защото трябва да държиш очен контакт с акулите, те понякога идват право в лицето ти, обаче лесно се манипулират, можеш да им променяш посоката, в която се движат. И беше наистина пикът на гмуркането ми, нека го каза на кариерата като водолаз и беше последното гмуркане за годината, не знам дали бях го повторила скоро, защото не искам да рискувам толкова много, но е нещо, което задължително един водолаз би искал да преживее.“, обясни Татяна Иванова.

Цялото интервю можете да чуете на звуковия файл.