Как се става зоо-доброволец?  Кристина Паскалева, която е прекарала една седмица в убежище за диви животни в Южна Африка, сред лъвове, тигри, леопарди, зебри, жирафи, разказа своите впечатления в ефира на bTV Radio.

“Идеята дойде спонтанно, но аз откакто се помня, вероятно от 2-3-годишна, както Джерард Даръл, великият писател и естествоизпитател, обичам животни, от първия момент, в който съм видяла първото животно. От по-късна възраст, вероятно от 7-годишна, когато прочетох приказките на Ръдиард Киплинг, мечтая да пътувам. Животни съм имала цял живот, а първото ми пътешествие беше когато станах чак на 24 години. Но преди 5 години в една фейсбук група видях публикация от момиче, което е прекарало 2 седмици в убежище за големи котки в Южна Африка. Тя беше описала приключението си и много го беше препоръчала. Веднага се свързах с момичето, разпитах я, тя беше много любезна и подробно ми отговори, но това се случи през 2019-та година, а през 2020-та светът затвори. Така огромното ми желание да направя това пътуване се отложи с цели 5 години, защото когато светът отвори, се бях разсеяла с разни остров Сокотра, Мадейра, Исландия, Австралия, Нова Зеландия, Малдиви, Бразилия и Виетнам, и бях забравила за това пътуване. През януари изведнъж се усетих, че не съм планирала нищо за следващите месеци и в рамките на една седмица организирах южноафриканското приключение и един великденски Бутан, от където се връщам преди 2 дни.”,  разказа Кристина Паскалева за това как е решила да замине за Южна Африка, за да се грижи за дивите животни.

“Първото ми впечатление беше, че влизам в нещо между ферма и запуснато студентско общежитие, в което навсякъде, където се обърнеш, виждаш „Не преминавай, не влизай“ и други подобни застрашителни изречения. Следващото ми впечатление вече беше от разглеждане на цялата ферма, водена от организаторката, която беше там, девойка на видима възраст 21 години и показване на дейностите, които трябва да бъдат извършени. Те са закачени като седмично разписание на стената на общежитието, и развеждане из всички ограждения на всички животни. Някои са оградени като хищниците, други живеят съвсем свободно като жирафите, антилопите, брадавичестите прасета, прасетата тип Пумба от Цар Лъв, щраусите, зайците, и 3 осиновени в убежището домашни котки. “, каза още Кристина Паскалева.

“Работата се оказа много, това беше нещо, което ме изненада, защото когато човек отиде и си плати, за тази дейност се плаща, 1000 долара на седмица, срещу които получаваш спане, 3 яденета, тениска с надпис доброволец, безплатен интернет и трансфер – летище-хотел-летище, както и правото да вършиш всички неща. Това, което ме учуди беше, че работата е наистина много, още в първия ден организаторката ни каза – имайте предвид, ще имате 90% работа и 10% занимание с животни. Тоест не може човек да очаква, че след като си е платил, ще отиде и ще му връчват малки лъвчета, които да гушка до безкрай, или да се снима щастливо с гепардчета и тигърчета. Работата е много и е много мърлява. Имах мускулна треска поне в 3 дни, от дните в които работих, изринала съм вероятно около 500 килограма слонски фъшкии, пренесла съм вероятно около 500 кг тикви, зелки и големи късове ужасно кърваво месо, с което трябва да бъдат хранени хищниците.”,  посочи тя по отношение на работата на доброволците.

“Лъвовете, тигрите и леопардите са заградени с двойни огради и не представляват никаква опасност, освен, ако човек не се изхитри по някакъв начин да си промуши пръстите през оградата. Но имах близки срещи, което ми беше най-любимият момент от цялото доброволчество, с гепардите Майк и Руби. На 2 пъти имах удоволствието – първия път да ме вкарат в огражденията на Майк и Руби, има дълъг набор от правила – че не трябва да правиш нищо, което не ти е разрешено специално от гледача на животните, да не правиш резки движения, да нямаш ранички, в които висят интересни неща, които да се сторят като животинки, кацнали на гърба ти за гепардите, и да не ги пипаш, ако се хранят. Иначе гепардите бяха напълно разрешени за пипане, с твърда козина, и мъркаха като генератори. Бяха ни раздали малка пръчка, с която да се отбраняваме, ако досаждат. Аз попитах – а как досаждат? Хапят ли? Не, не хапят, но може ако си с голи крака да дойдат и да те ближат по краката, защото кожата ти е солена и някои хора това ги гъделичка, а други ги притеснява, защото езиците им са много грапави. Аз хвърлих пръчката и тръгнах след гепардите да се уредя с малко близане, успях не на крака, а на дланта. “, спомня си Кристина за срещите с гепардите.

За обитателите на убежището за диви животни, за посещението при маймуните и кой е Джеймс – целия разговор с Кристина Паскалева за Южна Африка можете да чуете на звуковия файл.