„Великденският остров е едно от най-изолираните населени места на планетата. Той се намира в Тихия океан и е на повече от 3500 километра от бреговете на Чили, към която принадлежи, а най-близкият населен остров е на над 2000 километра, което говори много за невероятните мореплавателски умения на първите заселници.  Когато потеглихме планът беше да летим до Истанбул, от там до Сантяго- столицата на Чили, а от там до Великденския остров, но след всевъзможни перипетии с ветрове, отменени полети, изпуснати връзки, стигнахме не за един, а за цели 3 дни до дестинацията, но всички перипетии си заслужаваха.“ Това разказа в ефира на bTV Radio Кристина Паскалева, която преди дни се завърна от Чили и Великденския остров.

„Местното име на Великденския остров е Рапа Нуи, което се превежда като Голямата Рапа или Голямата земя, а едно от най-древните му наименования е Тепито о Те Хенуа, което означава „Пъпът на света“, което не е поетична метафора, а древните наистина са вярвали, че това място е центърът на земята. А европейците научават за него чак през 1722г., когато холандски мореплавател го открива точно на Великден, което дава името, което ние познаваме – Великденският остров. Счита се, че първите хора, които са населили Рапа Нуи през 12-13 век са полинезийци. Те пристигат с големи канута, без да използват компаси и карти, а само като се водят по звездите, по океанските течения и по птиците. Според преданията, островът не е открит случайно, а в далечна земя на име Хива един жрец сънувал плодороден остров с 3 вулкана и кралят Хото Матуа изпратил 7 изследователи, които да отидат първи на острова и да го подготвят.“, посочва тя за името на острова.

Статуите моаи са най-разпознаваемият символ на Рапа Нуи.

„Това са масивни каменни статуи, които са между 900 и 1000 на целия остров, изсечени са между 13-ти и 16-ти век, направени са от мек вулканичен камък, наречен туф, който се добива в една голяма кариера на острова. Тя изглежда като истинска фабрика за моаи на открито. Голяма зелена ливада с хълмове и възвишения, върху които сякаш така са пръснати довършени и недовършени статуи. Моаите всъщност са считани за закрилниците на местното население. Те не са богове, а са предците, вождове, жреци и важни членове на клановете, и след смъртта им се вярвало, че тяхната жизнена енергия, наречена мана, преминава от човека в статуята и става закрилник на своите потомци и на своето селище. Доста дълго време се е мислело, че те са само огромни глави, но на по-късен етап са започнали разкопки, които са разкрили, чете имат тела, заровени в земята, много от тях със символични изображения на гърба. Тежат между 80 и 150 тона и са високи между 4 и 10 метра. А най-високият все още стои недовършен и лежи в кариерата. Той се нарича Ел Гиганте, никога не е напускал своята фабрика, ако бъде завършен, би бил висок 21 метра и би тежал 160 тона. Една от най-големите загадки е как тези моаи са били превозвани от мястото, където са създадени до платформите, на които са издигани. Местните казват, че те са вървели сами до своите платформи, но сега се счита, че са били превозвани до там, не превозвани, а издигани, и след това са връзвани с въжена и с люлеенето са били „разхождани“  до мястото, на което са издигани на платформите, и всъщност би могло от страни да изглежда, че наистина са вървели. Всички моаи са обърнати към селищата, които са защитавали, с изключение на 7 статуи, те са издигнати на една платформа, вперили поглед в океана. Твърди се, че това са седемте предци, първите заселници, които гледат към океана и чакат пристигането на своя народ“, разказва Кристина Паскалева за тайните на статуите моаи.

„Това беше кратко пътуване сякаш не в пространството, а във времето. Рапа Нуи не се посещава, а някак се преживява и после дълго остава в  теб. Има една легенда – че когато последният моаи паднал, океанът утихнал, но не защото вятърът спрял, а защото вече нямало с кого да говори. И в кръга на фантазията това може да не е краят на историята, защото във философията на Рапа Нуи камъкът не умира, а стои в очакване и може би ако някога хората възстановят изгубения ред, и моаите ще тръгнат отново.“, казва пътешественичката.

Какво е забранено да правят туристите на Великденския остров? Къде е най-чистият мед? Още истории можете да чуете на следващия звуков файл в целия разговор на Кристина Паскалева пред водещата Надежда Василева за вълнуващото пътешествие до Великденския остров и Чили, както и за концерта на Шакира, който са успели да видят.

*Снимките са предоставени от Кристина Паскалева.