Кристофър Бъкстон e британски преподавател, писател, преводач – човек, който много обича България, свързан с нея от края на 70-те. На Международния панаир на книгата сега представя „Аз, Радослава“ – седмата си книга за българската история. В нея му правят впечатление драматичните семейни отношения, личните травми и славата на историята на фона на фантастичната българска природа. „Много от моите книги съвпадат с т. нар. български катастрофи. Прави впечатление темата за предателството. Дали Стамболийски заслужава да изгуби ръцете и главата си заради договора, който е трябвало да подпише? Това е много жалко. Гледам как други държави празнуват историята си. В България има гордост, но и момент на съжаление, че всичко постигнато е било предадено.“
Преди да дойде у нас е в продължение на две години в Норвегия и изучава историята на викингите. Така достига до източник, който описва как един викингски принц е в изгнание в Константинопол, става началник на личната гвардия на императора и се влюбва в българска принцеса. „Четох много византийски извори, както и трилогията на Талев за Самуил. Това вдъхнови любопитството ми какво е станало впоследствие. Самуил става цар на България, след като убива Арон и цялото му семейство, с изключение на един – Иван Владислав. Той на свой ред убива застъпилият се за него да бъде пощаден син на Самуил Гаврил Радомир. Внукът на Арон отива при Петър Делян, когато той успешно води въстание срещу византийците. То е щяло да доведе до това България отново да е свободна държава. И какво прави той? Ослепява Петър Делян. На фона на всички тези предателства се случва една любовна история между норвежки викинг – принц Харалд, и красивата българска принцеса Радослава – внучка на Саумил. Когато той се връща в Норвегия сам, нарича столицата Осло на нейно име.“
Кристофър Бъкстон идва в България през 70-те като преподавател в Езиковата гимназия в Бургас. „Първото нещо, което направих, е да се влюбя. В лицето на българка намерих радостта на живота. Танцувах с нея късно вечерта на площада в Бургас и на следващата сутрин имаше скандал – какво прави тя с този чужденец! Имаше мъки, но имаше щастлив край.“ – двамата се женят и остават семейство до нейната смърт.
Като учител той преподава на Петя Дубарова. „Нейната смърт бе част от културата на страх и срам. Тя беше голяма артистка. Всички ходихме да гледаме филма „Трампа“ с нейно участие. Тя бе много самостоятелна, отличничка, разбира се, но интересът ѝ бе към българския език и поезията. Нейната смърт бе голяма трагедия. По това време Тодор Живков се притесняваше, че в елитни гимназии децата са изгубили вяра в работническата класа и не чувстват силна връзка с нея. Изведнъж издаде заповед във всеки час да има елемент на уважение към „великата българска работническа класа“. Случилото се в завода в тази атмосфера доведе до тази трагедия.“
Кристофър Бъкстон дава сърце и душа да популяризира нашата култура по света. Дълъг е списъкът на преведените от него български автори. Започва с Милен Русков, превежда Дебелянов, Яворов, Вапцаров, напоследък – Бимбалов, Йордан Славейков, има превод заедно със Зорница Христова на книгата „Опитът“ на Русана Бърдарска – „фантастичен, амбициозен роман“, както го определя. Най-новият му току-що издаден превод е на поезията на Светлозара Кабакчиева.
В края на разговора ни Кристофър Бъкстон апелира управляващите да отпуснат средства за български щанд на Лондонския панаир на книгата.
Интервю на Светослав Николов:
