„Всяко едно нормално и развито общество има много силно развито доброволчество. Защо се случва това нещо? Защото често пъти това, което ние наричаме държавата, тя не може да поеме абсолютно всички функции и не може да се намеси там, където има нужда. И точно там идва доброволчеството. Това е и причината в редица общества да има много силно развито доброволчество, то да бъде подкрепяно по абсолютно всякакъв начин и дори да се превърне в обществен модел на поведение на хората, да влезе в тяхната култура, какъвто е и примерът с Австралия.“ Това каза Ладислав Цветков, мултимедиен репортер на bTV, на въпрос защо в България все още няма Закон за доброволчеството. Тази година Ладислав Цветков беше отличен от Time Heroes за журналистическата си работа по темата, а също така видя отблизо и примера на Австралия. Той гостува в поредицата на bTV Radio "Доброволчеството - мисия възможна".
„Приемането на закон за доброволчеството е нещо изключително важно. Именно защото той създава регламент, той дава възможност на хората да се включат по един пълноценен начин в доброволчеството, в който процес да се включат и самите работодатели. Тоест хората, които искат да помогнат когато има нужда, да не бъдат ощетявани и да не трябва да си взимат отпуска, а да получават подкрепата на своя работодател.“, каза още Ладислав Цветков.
„ В предходния парламент бяха гледани на първо четене три законопроекта, след което се взе решение на комисия те да бъдат разгледани и обединени в един законопроект. За съжаление, поради тази честа смяна на политическата власт, което естествено се отразява и върху системната работа на парламента, се оказа, че той така и не беше гледан на второ четене и не влезе в пленарна зала. Тук е важно да се каже, за да може отново да се постави този въпрос, трябва процедурата да се стартира наново“, обясни той.
„Доброволчеството в Австралия до такава степен е развито, че то е част от австралийската култура. Тоест за хората да подадеш ръка, да помогнеш, то е част от тяхното възпитание, култура и модел на поведение. Всъщност по този начин обобщавам и процеса, който би следвало да протече и у нас. Към това трябва да се стремим. И хората, които създават закони у нас в парламента трябва да разберат, че това трябва да подкрепят. И защото това е един дълъг процес, защото българинът е състрадателен, обаче трябва да му се даде регламентът, да му се даде възможността. Оттам нататък, както се вижда, добри хора у нас не липсват. И да се върна на Австралия. Аз през цялото време си задавах въпроса какво кара тези хора всъщност да правят това нещо? И след като така малко се занимавах с темата, открих нещо, което според мен е изключително интересно и е много важно също да бъде извлечено като обществена поука и у нас. Австралийците са много чувствителни по отношение на изразходването на публични средства. И до ден днешен у нас се говори за държавни пари. Всъщност хората трябва да знаят, че всяко едно евро у нас всъщност е тяхно. И няма държавни пари, няма такова нещо. Дори и средствата, които получаваме от Европейския съюз, също са в резултат на данъкоплатците. В този смисъл австралийците са много чувствителни по отношение на изразходването на средства, дали било на местно ниво или на ниво изпълнителна власт. И гледат под лупа абсолютно всеки австралийски долар за какво се харчи. И според мен те в един момент са казали „Не, ние ще поемем тези функции“, тоест ние като доброволци ще вършим тази работа. Винаги хората, които управляват една държава на местно или на централно ниво, в някакъв смисъл се изкушават да изразходват средства в една или друга посока, която е твърде спорно дали е от обществен интерес. Тоест едни пари наготово, дошли от данъкоплатците. В крайна сметка често пъти с тях се злоупотребява и ние сме свидетели на това нещо у нас. Така че Австралия в този смисъл е наистина един много добър пример. Но, но искам отново да акцентирам , че всъщност, когато съществува един добре регламентиран доброволчески процес, който да е регламентиран и който е вплетен в образованието, в ежедневието, той прави хората по-добри, той ги въвлича, защото това е пример. Дори той е вписан не просто само да отидеш да помогнеш на някой човек в неравностойно положение или примерно когато има някакво бедствие. Напротив, той е вписан в спорта. Да речем спортът в Австралия, масовият спорт не е държавно финансиран и всичко това се извършва до голяма степен и на доброволни начала, водното спасяване в Австралия също.“, разказа още Ладислав Цветков за примера на Австралия.
Той обясни също, че за първи път български археологически проект е на корицата на най-авторитетното научно-популярно списание за подводна археология в 52-годишната история на изданието. Тази снимка, която е на корицата на INA Quarterly, е на Ладислав Цветков.
Целия разговор можете да чуете на следващия звуков файл.
*Снимките са предоставени от Ладислав Цветков
