Ако случаят с обезобразеното 18-годишно момиче не беше станал обществено достояние, нямаше да има реакция на институциите. Това коментира в интервю за bTV Radio Левена Лазарова, изпълнителен директор и учредител на фондация "Будителките", която помага на пострадали от насилие:

„То е очевидно, че нямаше, защото и прокуратурата не е поискала задържане под стража, преди съдебното производство, и съдът е разпоредил, тъй като е преценил въз основа на медицинския преглед, че телесните повреди – изобщо каква дума – повреда, това е все едно сме някакви машини, телесните повреди са леки, съдът е разпоредил, задържаният да бъде освободен. Чак след обществената реакция, чак един месец по-късно, прокуратурата твърди, че ще направи ново разследване, а пък за съжаление днес видяхме реакцията на тричленен състав на съда, воден от госпожа Гьонова, която доста усмихнато и неадекватно обясни, че според нея проблем няма, тъй като животът на жертвата не е бил заплашен.“

Левена Лазарова посочи и пропуските в законодателството:

„Много хора не си дават сметка, че Законът за домашното насилие, за който ние се борим от години в неправителствения сектор, на практика е граждански закон. Той урежда взаимоотношенията между насилник и жертва в качеството им на граждани, а пък НПК е този, който дава правната рамка изобщо за насилието в България. И той като разпоредби, става ясно от този случай доста безпощадно, че той също има големи дефицити. Трябва да направим уговорката, че въпреки че промените в Закона за защита от домашното насилие бяха приети скоро, което е голяма победа, много съществена промяна не беше приета в закона – а именно да бъде включен в обхвата случай, в който жертвата и насилникът съжителстват не под един покрив, не в брак и не във фактическо семейно съжителство, а в условията на интимна връзка. Този момент в закона не беше приет, защото депутатите се опасяваха, че приемат ли тази точка, изобщо почне ли тя да се обсъжда в пленарна зала, ще има отпор от страна на консервативните опозиционни партии като БСП, Възраждане и ИТН, които виждат в нея възможност да се узаконят хомосексуалните връзки. В случая това младо момиче не е могло да потърси от съда издаване на ограничителна заповед срещу нейния насилник, тъй като на практика не живее с него. И в Закона за домашното насилие липсата на интимните връзки като определение е изключително голям дефицит. Друг е въпросът, че в самият НПК има големи пропуски очевидно, и те са свързани с това, че там се оценява само рискът за живота на човек, а не за неговата психологическа цялост, неговото достойнство, лична неприкосновеност, изобщо правото на качество на живот. Защото животът не се измерва само с това дали сме живи, нали така?“

„Този случай, за съжаление, колкото и да си прилича с останалите случаи, които ние като администратори на групата „Не си сама“ се сблъскваме, толкова е и различен, с това, че с неговата жестокост и преднамерен садизъм, до известна степен го различават от всички останали, защото в нашата група ежедневно много жени разказват своите потресаващи истории, но повечето от тях се случват в дома, в повечето случаи пред очите на децата, има истории за системен побой, тежки грозни сцени, и изобщо всякакво психологическо, физическо насилие. Тук, разбира се, се касае за един изключително неприятен случай на наистина извънредна жестокост и според мен преднамерени действия, така че това престъпление да не бъде окачествено като сериозно и на извършителя да му се размине.“, каза още Левена Лазарова.

Цялото интервю можете да чуете на звуковия файл: