Една малко позната история за Мара Белчева и връзките ѝ с някои от най-големите имена на европейската култура ще оживее във финалния концерт на 57-ото издание на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“. На 10 октомври в зала „България“ музика, литература и документални свидетелства ще се срещнат в необичаен сценичен разказ.
Пламен Бейков – ученик на Борис Христов и директор на Русенската опера – ще прочете писма от личната кореспонденция между Мара Белчева (1868–1937) и Рихард Щраус (1864–1949). В същата вечер ще прозвучи „Бурлеска“ за пиано и оркестър от Щраус, изпълнена от фестивалния оркестър под диригентството на Христо Павлов, със солист именитата пианистка Надежда Цанова – идеен творец и двигател на проекта.
За първи път наследникът на поетесата Николас Ейнджъл Дьо Сейнт Клер дава гласност на тази лична кореспонденция. Част от оригиналите се пазят в частния архив на резиденция „Хофбург“ и във фамилния архив. Предстои и специално издание на писма между Рихард Щраус и Мара Белчева, както и на кореспонденция на Ференц Лист до младия композитор.
Историята започва във Виена. Между 1883 и 1886 г. Мара – тогава още Мара Ангелова – учи във Висшия девически колеж и се запознава с младия Рихард Щраус, който прави първите си самостоятелни стъпки в музиката. Между двамата възниква близост, оставила следа в творческия им път.
Мара му помага да се срещне с неговите музикални кумири Рихард Вагнер и Ференц Лист и да представи пред тях свои произведения. Големите музиканти са впечатлени от таланта, културата и смелостта на младата българка. През 1885 г. Щраус ѝ посвещава „Бурлеска“, в която пресъздава възхищението си, но и иронията от вниманието, което неговите кумири насочват към Мара. „Произведение, каквото съм способен в момента да създам“, казва Щраус, а Ференц Лист отвръща: „Произведение, което не може да обхване нейната личност и способности.“
Мара притежава и певчески талант – изпълнява арии от Белини, Доницети и Моцарт. Вагнер е толкова впечатлен от нея, че ѝ предоставя либретото на „Парсифал“, за да чуе мнението ѝ: „Какво мислите като поет? Вие сте моята последна карта в колодата.“
Чрез Лист Мара достига и до още забележителни личности от европейската музикална сцена – Клод Дебюси и Камий Сен-Санс. Сред най-интересните страници от биографията ѝ е и личното ѝ познанство с Фридрих Ницше, с когото споделя своя поезия. По-късно именно тя запознава Пенчо Славейков с творчеството на философа.
Отношенията и кореспонденцията между Мара и Щраус продължават и след брака ѝ с Христо Белчев през 1886 г. Тогава 22-годишният композитор записва в личния си тефтер: „Само магия може да ми я върне...“
След трагичната смърт на Христо Белчев през 1891 г. Мара остава част от културния и обществения елит на своето време. По-късно тя подпомага първите стъпки, обучението и следването на големи български оперни имена – Надя Ковачева, Елена Николай и Борис Христов, с които също поддържа кореспонденция.
Тази малко разказвана история за една българка в сърцето на европейския културен живот ще оживее на 10 октомври. В центъра на проекта е Надежда Цанова, която не само ще бъде солист в „Бурлеска“, но е и негов идеен двигател – с мисията да извади на светло непознати страници от личността, писмата и културното наследство на Мара Белчева.
Финалният концерт на 57-мото издание на „Софийски музикални седмици“ ще срещне историческия документ, литературата и живата музика, разкривайки един различен образ на Мара Белчева – не само като поетеса, а като ярка и свободна българка, свързана с големия европейски културен свят на своята епоха.
Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Столичната община - Календар на културните събития. Фестивалът е носител на лейбъла за качество „Европа за фестивалите, фестивалите за Европа” на Европейската фестивална асоциация. Съорганизатори на събитието са Столична община, Министерство на културата, Софийска филхармония.
Билети за събитията се предлагат на касата на зала „България“ и чрез билетните системи Eventim и „Купи билети“. Предвидени са преференциални условия за ученици, студенти и пенсионери, както и свободен достъп за ученици до определени събития.
Чуйте повече от интервюто на Георги Митов с директора на Симфониета Враца маестро Христо Павлов:
На 22 Септември 19.00 ч. - София, Камерна зала "България" БРАС АНСАМБЪЛ НА СИМФОНИЕТА-ВРАЦА ще гостува на Международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици“. Пригответе се за вечер, посветена на мощния звук, яркия цвят и модерната енергия на медните инструменти! Очаква ви звуково приключение, което съчетава: бароковия размах на Хендел, американската широта на Копланд, френската изтънченост на Дюка, сценичния пулс на Бърнстейн, драматичния заряд на Верди.
С участието на: Натале Гулота, Марта Керубини, Валентин Петков, Тромбони: Хорхе Фелипе Нието Габриек Рентес Брас, Мустафа Халилов (тромпет); Рубен Наваро (туба); Естанислао Гомес Руиз, Салвадор Гарсия (валдхорна); Велислав Венциславов Годжунов, Андреа Агра Естравиз, Златина Момчилова Йорданова (ударни)
Специално подбраните произведения и впечатляващите брас оркестрации разкриват целия спектър на медния звук – от кристална яснота до експлозивна мощ.
Симфониета – Враца ще превърне вечерта в звукова арена, където традицията се преплита със съвременния дух, а брасът звучи по-актуално от всякога.
Очаква ви концерт, който прелива стилове, емоции и енергия – едно модерно пътешествие в света на бляскавия меден звук.
В програмата:
Пол Дюка – Фанфари из балета „La Peri“
Джовани Габриели – Канцона № 4
Георг Фридрих Хендел – из „Музика на водата“
Лоуел Шоу – „Fripperies“
Николай Черепин – Квартет № 1, оп. 35 за квартет валдхорни
Ленард Бърнстейн – Сюита из мюзикъла „Уестсайдска история“
Арън Копланд – „Fanfare for the common man“
Джузепе Верди – „Триумфален марш“ из операта „Аида“
Билети на касата на зала "България" и онлайн в Ивентим
