Станал много популярен още в тийнейджърските си години като част от фамилната група The Kelly Family, Майкъл Патрик Кели е посветил живота си на това да вдъхновява хората за живот със своите песни. Заради това той гледа към бъдещето с оптимизъм: „Музиката е начин да напомним, че на света има много добри хора, случват се хубави неща, има надежда, не всичко е обречено.“ И ни призовава към действие: „Трябва да започнеш със себе си, за да изпълниш света с любов.“

Още преди да навърши 18 години, Майкъл Патрик Кели пише такива популярни и останали незабравими песни като An Angel и Fell in Love with an Alien и участва в албуми, продали се в тираж над 20 милиона, пее със звезди като Лучано Павароти и Майкъл Джексън.

Най-новият албум в самостоятелната кариера на музиканта е негов пети. Озаглавен B•O•A•T•S, акронимът се разчита като „По действителен случай“, но песните в него са наистина лодката, която ще ни преведе в бурното море на живота. Живот, в който трябва да сме водени от любовта и който трябва да посветим на това да правим още по-добър този свят така прекрасен, убеден е Майкъл Патрик Кели: „Може да не оправим всичко, но ще сме създали основата, на която следващите поколения да продължат.“ – казва още той в интервюто на Светослав Николов по bTV Radio.

Благодаря за музиката!
Благодаря за интереса и за подкрепата!

Благодаря и за посланията, които изпращате към света – на доброта и надежда. Вие поемате голяма отговорност пред огромна публика, споделяйки с нея тези идеи с Вашите песни. Те карат слушателя да се чувства добре, вдъхновяват го за любов, вдъхновяват го за живота. С каква нагласа създавате музика, която има това въздействие?
Благодаря за думите Ви. Радвам се, че откривате аспекти на музиката ми отвъд забавлението. Тя е много повече от забавление – тя е в служба на хората, както лекарите се грижат за здравето ни, а полицията и пожарната – за нашата безопасност. Артистите творят за емоциите на хората. С музиката можеш да въздействаш върху чувствата по положителен или отрицателен начин. С песните си се опитвам да припомня, че в света стават много добри неща. Чуваме само лошите новини за война, за кризи. Така е, има ги. Но има и много добри новини, които медиите не съобщават. Музиката е начин да напомним, че на света има много добри хора, има надежда, че не всичко е обречено. Аз съм оптимист. Може би затова с оптимизъм са пълни песните ми. Когато бях млад, в началото на 20-те си години, имах своята лична криза, излязох от тунела и съм изпълнен с надежда, която изпявам в песните си. С тях се надявам да докосвам хората и да повлияя положително върху живота им.

Никога толкова силно, колкото сега, не сме възприемали другите хора като наши врагове или конкуренти. Не се чувстваме свързани с тях. Постоянно си припомням, че всеки, с когото съм или с когото говоря, е човешко създание, в чиито гърди бие сърце, точно като в мен. Без да гледаме на света с розови очила, не бива да забравяме, че има добро във всеки един от нас.
Точно така е. Понякога пея в затвори. Интересно ми е след концерта да си поговоря с хората – всеки от тях има своята история. Веднъж един мъж поиска да ми покаже килията си. Той излъчваше спокойствие, бе с дълга брада. Не разбирах защо е в затвора, не ми изглеждаше като престъпник. Той ми разказа историята си, как се е променил в затвора и е станал духовна личност. Килията му бе пълна с нарисувани от него икони. Това много ме вдъхнови. Този престъпник в затвора се бе превърнал в светец. Написах песен за това – Icon, която е в албума ми B.O.A.T. Всички песни в него са по действителен случай. За мен това е пример, че дори в престъпник, направил нещо наистина лошо в живота, има нещо добро, което просто трябва да се събуди. Може би не всички са отворени към промяната, но той се бе променил. Тези истории и хора ме вдъхновяват и за това пиша песни за тях.

Вярата е тази лодка в акронима от заглавието на албума, в която намираме спасение в бурни води. Как вярата, която носите в себе си, влияе върху музиката Ви?
Има два вида вяра. Едната е да вярваш в хората. Няма как между двама души да има връзка, ако няма доверие. Другата е духовната, религиозната вяра, когато вярваш в Твореца, в Бог, създал тази невероятна вселена. В нея няма случайности, тя е симфония – подредена, синхронична, красива, хармонична. Всичко е едно цяло и няма хаос. Вярвам в Бог. Моята вяра не е решение на всички проблеми в живота, но в справянето с тях не си сам. До теб има някой, с когото да поговориш, на чието рамо да поплачеш, когото да помолиш за помощ. Наричам Бог Невидимият режисьор на моя живот. Той не диктува, а ме насочва, като джипиес. Когато тръгнеш по грешен път, джипиесът дава сигнал да смениш посоката. Това е метафора за начина, по който гледам на живота, и за вярата ми в Бог.

Наистина е утешаващо да знаеш, че живееш в свят, който по природа е съвършен. Изправяме се пред проблеми, за да се справим с тях и така израстваме и се придвижваме напред. Колко много хората имат нужда от това послание ясно личи от милионите гледания и слушания на Вашите песни. Пеете за това, че светът е счупен, но е толкова прекрасен, пълен с чудеса и, да, можем да го поправим. В това сме подкрепени от музиката, от Вашите песни. Как виждате пътя напред за Вас и за човечеството? Ако погледнем към бъдещето, какво ще открием там?
Житейската ми философия е да не се страхувам, защото тогава се парализирам, не мога да творя, да откривам решения. Мисля, че не трябва да оставяме да бъдем водени от страх. И другото – винаги нося надеждата в себе си. Дори в най-трудните моменти, има надежда. Помислете за историята на човечеството – две световни войни, 30-годишната война, холерата, испанския грип.. Толкова много сериозни проблеми, а човечеството отново се изправя на крака. Отново и отново. Аушвиц е нещо ужасно, най-ужасните неща са се случвали на човечеството, и въпреки това хората успяват да се възстановят и животът някак си продължава. В себе си носим невероятна сила. Ако се надяваме, мечтаем и намираме решения на проблемите, има шанс да обърнем нещата към добро. Да се предадеш не е решение. Но разбирам, че понякога силите се изчерпват и човек казва: „Не мога повече!“ За мен трудностите каляват хората. Трябва да посрещнем предизвикателствата и да използваме таланта си, за да намерим отговори и решения. Може да не оправим всичко на този свят, но ще сме създали основата, на която следващите поколения да продължат. Така е, има много световни проблеми, към трябва да погледнем реалистично и без страх. Страхът е най-големият проблем. Когато човек се страхува, той не е жив, не е свободен, не може да направи нищо.

Води ни любовта, не страхът.
100 процента е така. На Ганди се приписват думите „Бъди промяната, която искаш да видиш в света.“ В тях много ми харесва това, че е лесно да кажеш на другите да се променят, но не е лесно да промениш себе си. Трябва да започнеш със себе си, за да изпълниш света с любов. Където и да ни слушате сега – изпълнете света с любов, правете всичко с любов. Нека да не полудяваме, да не ставаме егоисти, да не мислим само за себе си. Защото се нуждаем един от друг.

За да живеем пълноценно. Именно с любов поемате предизвикателството да застанете на една сцена с велики артисти като Павароти и Майкъл Джексън. Какво бе в сърцето Ви в такива важни моменти от живота на един млад музикант?
Когато бях тийнейджър и в началото на 20-те си години бях на турнета с моето семейство и пеехме с Лучано Павароти, Ерик Клептън, Елтън Джон, Шеръл Кроу. Бе невероятно! В тези хора много ми харесваше, че са много земни. Ерик Клептън ми даде телефона си и ме помоли да му се обадя, защото много иска да правим музика заедно. Направо не можех да повярвам. Той не знаеше кой съм, само ме бе чул на саундчека как пея и свиря на бас и това бе достатъчно да поиска да работи с мен. Голям комплимент. През 90-те много млади хора ме харесваха заради дългата ми коса или нещо друго. Бе голям комплимент да чуя, че Ерик Клептън ме харесва заради музиката ми. Спомням си как с Лайнъл Ричи пяхме We Are the World. Беше красиво! С Майкъл Шумахер имахме интересен разговор преди много години в телевизионно предаване в Германия. Вдъхновявам се от хората с талант, дисциплинирани, работили много, за да стигнат там, където са. Те са скромни – не са арогантни диви, а са земни хора. Наистина ми харесват известните личности, останали хора. Мнозина като забогатеят, се главозамайват. Моята любима среща с известен творец бе с Брус Спрингстийн. Той ми е модел за подражание. Срещали сме се 3 – 4 пъти на концерти, в бекстейджа, и всеки път се е държал съвсем нормално. Умен, талантлив, успешен – и истински човек. Харесвам музиката му. Разбрах, че тази година ще изнесе концерти на стадиони, трябва да си купя билет.

Това са музиканти, създали класики. Когато слушам Вашите песни сега, през 2023 г., в тях продължавам да чувам характерното меко американско звучене. Музиката Ви е съвременна, но е здраво стъпила на традицията. Усещат се фолк влиянията. Как бихте описали музикалните си корени, които дават плод в един много променен откъм звучност днешен свят?
Започнах с традиционната музика – ирландска, испанска. През 90-те пишех песни повече в поп и рок стилистика. Като тийнейджър слушах гръндж и хард рок – Metallica, Soundgarden, Pearl Jam. В последните години съм подвластен на влиянието на модерни звуци – музиката, която се пуска по радиото, която се слуша в дигиталните платформи. За мен в основата е песента. Измислям я на пианото или с китара. А когато работя с други музиканти и те са ми изпратили трак, хващам микрофона и започвам да импровизирам върху инструментала. Така композирам мелодията и пиша стиховете. Прав сте за това, което казвате. Пиша песни по класическия начин. Обичам музиката на Брус Спрингстийн, на Боб Дилън. Те са от тези хора, които ще се срещнат с ветерани от Виетнам, ще говорят с тях и след това ще се приберат у дома и ще напишат песен като Born in the USA („Роден в САЩ“). Такъв е и моят подход – срещам се с хора, преживявам неща и пиша максимално истинно за живота, разказвам историята, истината. Има един музикант от Нешвил, който бе казал, че добрата песен се състои от три акорда и истината. Моите песни са с три – четири, най-много – пет акорда, а стиховете максимално много отразяват истината. Така се опитвам да композирам. А когато продуцирам – някои песни звучат като от едно време, а други – много модерно. Не се оставям да ме поставят в калъп – не искам да творя в един жанр, в една стилистика. Обичам да флиртувам с жанровете.

Обичате да вземате всичко хубаво от миналото и да го пренасяте в настоящето. И накрая – забелязвам, че във всичките Ви видеа танцът е изведен на преден план. Защо той е специален за Вас?
Лично аз не съм добър танцьор – може най-много да се каже, че движа тялото си. Харесва ми, когато хората се чувстват добре, забавляват се и забравят проблемите си. Както сутрин пиете кафе за енергия в тялото, така музиката е кафе за ушите. Ако ритъмът е хубав, тогава тя е кафе и за краката и бедрата и започваш да танцуваш. Искам музиката да вълнува и да движи хората – да вълнува сърцата им и да движи телата им. Когато хората започнат да танцуват, значи са щастливи. А аз обичам да правя хората щастливи с музиката си. Ако ги развълнувам и раздвижа – значи съм изпълнил изцяло задачата си.

Интервю на Светослав Николов: