Темата за това как се справяме със загубата на близък човек разглежда пиесата „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи-Абер. На сцената на Шуменския драматично-куклен театър „Васил Друмев“ я постави Максима Боева, самата тя преминала през това опустошително преживяване. „Знам, че не съм сама. Важно е да се говори за това как след като изгубим някого, можем да намерим сили да продължим напред. Това е една пиеса за надеждата.“ – казва тя в интервю по bTV Radio. Постановката гледаме довечера от 19 ч. в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в София.

В „Заешка дупка“ лична и болезнена тема е разгърната така, че докосва чувствата, без да ги наранява; не травмира, а лекува. „Авторът много добре се е справил с това да покаже как в семейството загубата почти не личи. Хората все още проявяват чувство за хумор, отново се събират… И в кратки моменти проблясва загубата. Този спектакъл няма да обезвери зрителя. Напротив. Подхожда се със състрадание, с особено чувство за хумор, което ни помага да се справим с всичко страшно, което животът ни поднася. В спектакъла намерихме баланс между смешното и болката.“ – казва Максима Боева.

Приемането е труден и дълъг процес, посочва още тя: „Трябва да знаем, че няма да е лесно, ще отнеме време. Смятаме, че болката намалява с времето. Но всъщност ние порастваме. Отгоре ѝ се наслагат нови пластове с други изживявания. Тя никога не изчезва, но те я променят.“ В „Заешка дупка“ влизаме в живота на семейство осем месеца след тежката загуба на единственото дете. „Те правят стъпки да се върнат към нормалния живот. И е трудно. Те имат нужда един от друг, подкрепят се. В това общо, в любовта, която изпитват един към друг, намират спасението, намират сили.“ – утвърждава постановката.

Спектакълът е с участието на актьорите Янислава Линкова, Милен Димитров, Радина Алексиева, Цанка Цанева и Пламен Иванов. Сценографията е дело на Киряна Аврониева, с която Максима Боева е работила по независимия проект „Косвени щети“, който се играеше в театър „Азарян“, а сега – в НАТФИЗ. Композитор на музиката е Михаил Шишков – син, с чийто баща режисьорката е работила.

На сцената на НАТФИЗ „Заешка дупка“ ще бъде на специалното внимание на студентите, подготвящи се за бъдеще в театъра. „Това е спектакъл, който разчита най-вече на актьорската игра, а не на формата, на много ярки художествени или образни решения. Той разчита на артиста и на неговата искреност. Спектакълът е много интимен. Винаги смятам, че това е полезно да бъде гледано.“ – посочва Максима Боева.

Интервю на Светослав Николов: