„Когато направиш филм, който не се гледа толкова много, защото на всеки се случва – понякога артистите даваме всичко от себе си и накрая не се получава, зрителят избира и това е цялата основа на изкуството, връзката между автор и зрител, и ако тази връзка доведе до контакт между автор и зрител, това е дефиниция на изкуство. И сега, когато има толкова много зрители, аз съм наистина уплашен, дали ще им се хареса филмът, дали ще съм бил достатъчно добър, дали имам право да им взема 2 часа от времето, за да гледат този филм“. Това каза пред bTV Radio  режисьорът и сценарист на филма „Чалга“ Мариан Вълев и допълни, че големият зрителски интерес леко го стресира.

Вълев разказа и за предизвикателството за снимане на игрален филм изцяло  с мобилен телефон: „Аз се постарах да бъдем подготвени за това предизвикателство. Имам предвид, че с мен бяха г-н Димитър Гочев и г-жа Нина Алтъпармакова – операторът и режисьорът на филма. И общо заедно се оказа, че ние имаме 100 години кино зад гърба си. Така че бях много спокоен, да не забравяме, че работата с телефон е специфична и налагаше и подготовката за снимките да бъде специфична. И ние отделихме достатъчно много време, за да изберем подходящите локации и да направим подходящите сетове, разбира се аз самият като режисьор да измисля мизансцена и постановките на кадъра, по начин, по който ще използвам плюсовете, които носи устройството и да минимализирам колкото може повече минусите. Тоест ние в един момент забравихме, даже в самото начало, когато започнахме филма, ние бяхме забравили вече, че ще снимаме с телефон, защото бяхме подготвени за това. А самата драматургия и история нямах по какъв друг начин да я разкажа, дори с най-скъпата камера на света аз не можех да постигна това, което исках да постигнем, снимайки с телефон. Не ни беше лесно, но постарахме се и се надявам зрителите да харесат резултата, защото е важно не с какво снимаш, а  какво разказваш“.

По отношение на темата на филма и разпространението на чалга културата, Мариан Вълев коментира: „Що се касае до такава степен, че чалга културата е проникнала до голяма степен в мозъците и мислите на голяма част от нас, не изключвам и себе си дори, тъй като не искам да обидя някой, ние всички сме до някаква степен зависими от така наречената чалга култура, като чалга култура имам предвид не само местната, българската и балканската чалга култура. Ние чалга наричаме всичко онова, което е повърхностно, което внушава в мислите ни, у децата ни, един повърхностен начин на мислене, стремежът към бързо достигане на мечтите, и затова темата ми беше по-важна да противопоставя този начин на мислене с някакви други морални принципи, ценностна система, с думи като обич, приятелство, думата заедно също е много важна дума в този филм. Надявам се да не съм прав, но също така се надявам да не ми се налага да правя повече филми на тази тема.

Така се опитахме да разкажем тази история и аз докато работех, питах себе си кое е по-важното и някак разбираш, че в един момент всичко върви ръка за ръка, няма идеално добро, няма идеално зло, непрекъснато съществува този конфликт в нас самите какво да изберем, какво да предпочетем, мечтите ни оправдават ли някои постъпки, които ние извършваме, в стремежа си да ги сбъднем, а самите мечти това ли са, което трябва да бъдат? Защо някак си сбъдвайки мечтите си и неистово преследвайки целите си, ние забравяме за близките си, за приятелите си, обръщаме им ако не по-малко, то по-повърхностно внимание. Затова съм се опитал да противопоставя мечтите на приятелството и това е големият драматургичен конфликт в този филм. Какво да изберем – приятелството, сбъднатите мечти?“

Цялото интервю с Мариан Вълев за bTV Radio можете да чуете на звуковия файл.