Вече 35 години болница „Царица Йоана“ е работното място на Марияна Божанова - фелдшер и социален работник в Клиниката по нервни болести. Нейната работа е свързана с особен тип пациенти, за които много често никой не иска да се погрижи - бездомници, самотни хора, хора без лични документи. Нейните колеги казват, че е като ангел-хранител в човешки образ за тези хора.

„На първо място трябва човек да има голямо сърце, да обича работата си и човещината. За съжаление последните години тези пациенти стават все повече и повече, и става все по-трудно настаняването им в такива домове, в такива болници, защото на територията на София има само 2 такива болници – това са болница Бухово и болница Ботунец. София е голяма, с много болници и не само в ИСУЛ имаме такива пациенти, и понякога се налага да изчакват пациентите в болницата, докато се освободи място в тези болници, и те са с ограничен капацитет, а от там пациентите в тези болници трябва да бъдат настанени в държавни социални домове. Там обаче листата за чакане е много дълга. Трудно е настаняването, трябва да престояват в болницата. Много пъти е изтекла пътеката, но няма как тези пациенти да ги изкараме на улицата, да ги пуснем, те си стоят при нас и ги гледаме,  докато можем да ги настаним някъде, докато намерим близки, които дойдат да си ги вземат, защото и това е другият проблем – много хора от тях имат близки, които не желаят да поемат грижа за тях. Наистина, сигурно е трудно да гледаш пациент на легло, но той е майка, баща, родител“, разказа Марияна Божанова в интервю за bTV Radio.

“Има много истории, но тази някак си ми се е запечатала в съзнанието – възрастен човек, който още когато дойде си каза, че е сам, самотен, едно от задълженията ми е да направя справка, да видя близки, защото много пъти възрастните казват, че са сами, а не са сами, имат си деца, но поради стекли се обстоятелства са прекъснали връзки, контакти, те си знаят, това са техни семейни проблеми, но сме длъжни да уведомим близките, че техен роднина е в болницата. Разговаряме с близките и те си казват дали ще го вземат или не. Обадих се в полицията, направих справка и се оказа, че човекът има син и дъщеря, които не живеят в София. Свързах се с тях, те в началото малко неглижираха проблема, но след това пак говорихме с тях,  те казаха – добре, ще дойдем да го видим, но няма да поемем ангажимент, дойдоха, донесоха му първия път багаж, втория път явно са се решили, те са брат и сестра, и викат – ще влезем да го видим. Аз го бях подготвила, че все пак ще се видят, защото те от години не  се бяха виждали, и много приятно като гледах картинката – викам само заради това си заслужава, че съм направила толкова. Трябва да има прошка, още повече, че беше около Великден, и те благодариха, че се е случило Великденско чудо, и си го взеха човека и си го прибраха.”, спомня си Марияна Божанова.

Работещите в болницата често дават собствени средства, за да помогнат с храна и дрехи на пациенти, които изписват и няма кой да се погрижи за тях.

„Все още се срещат човечни хора, които питат с какво могат да помогнат, основно с дрехи на такива пациенти, защото когато те идват от улицата, те са мокри, мръсни, а все пак трябват топли дрехи“, разказва Марияна Божанова.

На въпрос какво я кара да остане на това работно място 35 години, тя посочва:

„На първо място колективът. Имахме  страхотен колектив, и след това рутината, като си влязох в това русло, и то вече ми става като втори дом и не мога да си представя, че мога да отида на друго място, друга болница или друга клиника.“

Цялото интервю с Марияна Божанова можете да чуете на следващия звуков файл.