Кръгла маса на тема „Княжевска минерална баня – перспективи и възможности“ ще се проведе в столичния район „Витоша“, съобщават организаторите. Събитието ще се състои на 9 май, от 18:30 ч. в читалище „Братя Миладинови-1917“, намиращо се на бул. „Цар Борис III“ №375 в кв. „Княжево“. Входът е свободен.

Инициативата се организира от местната организация на „Спаси София“ в район Витоша и гражданска инициатива „Княжевецъ“. На срещата ще присъстват районният кмет Зарко Клинков и ​​​​​​​заместник-кмета на Столична община в направление „Европейски политики, международна дейност и туризъм“ Никола Барбутов. Покана е изпратена и до гл. архитект на София Здравко Здравков.

По време на дискусията заедно с представители на местната власт и институции ще бъдат обсъдени актуалните проблеми на банята, възможните решения за нейното възстановяване, както и перспективите за нейното развитие. Княжевската минерална баня е собственост на търговско дружество към Министерство на здравеопазването.

Темата за състоянието на минералните бани бе обсъдена и вчера в Софийският университет, където се проведоха разговори за архитектурата и градската среда в София: възможни локации.

През изминалите 30 години, развитието на София следва траектории на краткосрочно планиране и максимално оптимизиране на приходи спрямо вложен ресурс в сферата на архитектурата, строителството и градоустройството. Град, който несъмнено съжителства с наследени инфраструктурни проблеми, от началото на 90-те години на XX в. се превръща в строителна площадка на фрагментирани, но многобройни интервенции, върху която са колажирани икономически интереси, пост-модерни стилистични аспирации и класови проекции. Малките, локални корекции и “напасвания” към вече построеното, са се превърнали в повсеместна лексика на градската среда, чиято акумулация днес е довела едновременно до загуба на идентичност и съизграждане на нова такава, чиито основен отличителен белег е нейната откъснатост от всичко, което я предшества, което в настоящето е в допир с нея и което би могло да се изгради в рамките на една по-всеобхватна бъдеща визия за града.

Промените в градската среда могат да произлизат от, но и да задълбочават и затвърждават социални и културни различия, като често границите, които инфраструктурите чертаят, са физическа манифестация на по-сериозни структурни неравенства, заложени в погледа на институциите към определени места, общности и екологии. Следващите страници предлагат кратък списък с точки на конфликт между архитектура и публични пространства, градоустройство и общности, индустрии и околна среда. За целта са избрани казуси с различни мащаби, чрез които да бъдат обходени максимално обстойно места на напрежение. Подреждайки ги във възходяща посока това са: отделната постройка, търговската улица, квартала, градския парк и промишлената зона - конкретни примери, които целят да насочат вниманието към повсеместни проблеми, както и да предложат поле за разширен обществен дебат и диалог отвъд специализираната професионална и административна среда. За целите на дебата теренното посещение ще е ключово, а при невъзможност за провеждане на самата дискусия на място, разговорът ще бъде въведен с изчерпателна актуална информация.

Обществените минерални бани в изминалите няколко години са обект на засилен интерес -благодарение на дейността на активисти за опазването им от една страна и на достъпа до проектно финансиране за недвижимо културно наследство от друга. Въпреки това, повечето бански постройки в столицата днес продължават да пустеят, а най-старата от тях - османската баня в Княжево - е под риск да бъде разрушена, отстъпвайки място на транспортна инфраструктура. Този дебат ще постави въпроса как измерваме “стойността” на архитектурното наследство и защо почти изчезналото османско наследство на града продължава да изпада от дебатите за опазване. Как града опазва природното наследство на минералните извори и защо грижата за него е обвързана с инфраструктурите, които го правят достъпно.

Чуйте повече от интервюто на Георги Митов със Слава Савова и Любо Стефанов, разположено в звуковия файл:

Слава Савова е изследовател в областта на медицинската антропология и архитект. От 2020 г. проучва мрежата от оздравителни инфраструктури и обществени бани, изградени край минерални извори в България от Османския период до днес (Национален фонд „Култура", програма „Творчески инициативи" 2020). От 2022 г. разширява проучването си в рамките на международния проект „Европейският Левиатан: наследството на следвоенната медицина и общото благо" (ERC-2019-SyG - ERC Synergy Grant), като в рамките на докторантурата си към проекта разглежда следвоенните балнеосанаториуми като пресечна точка между трудовите, здравните и икономическите политики на страната, и експлоатацията на природни ресурси.
Слава има бакалавър по архитектура от Glasgow School of Art, Mackintosh School of Architecture (2012) и магистър от теоретичния факултет в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров" (2008). Между 2013 и 2018 стажува и работи в офисите на gmp architekten и ОМА в Берлин, Ню Йорк, Ротердам и Хонг Конг. През 2020 заедно с арх. Мая Шопова участва в Отворената покана за концепция за северното и източно крило на Централна минерална баня в София, където проектът им се класира на първо място. През 2021 г. започва проучване върху развитието на добивните индустрии в България, a през февруари т.г. публикува първа статия от това проучване, фокусираща се върху екологичната история на Девненската низина (Семинар_BG, бр. 25)