Мишо Иванов е изключителен познавач на Мароко и Андалусия. От години живее в Испания, а преди дни издаде книга за исляма. За толерантността между хората и религиите, за красивите места в Мароко и за интереса му към тази страна, разговаряхме с него в предаването „За града“.
„Преди много години започнах да правя турове в Мароко, правих практики, учих се, но не ми беше достатъчно. Има един много известен площад Джема Ел-Фна, в който ти можеш да видиш разказвачи на приказки и тези свидетели на древната мъдрост. Седне разказвачът на приказки и около него се съберат хората, аз съм писал и за тях в книгата си и започват да разказват истории. Мароканецът като цяло не е човек, който се затваря вкъщи, те са социални хора. Този разказвач е бил по различни земи и разказва историите ,които е чул там. Нещо типично за бедуините в миналото. В Африка се казват номади. И предавайки тези истории, хората се събират и ги слушат. Но аз нищо не разбирах. Виждам как човек танцува, виждам елементарен танц, но те се събират и го гледат с невероятен интерес, невероятно удоволствие. Това беше моментът, в който аз започнах да се замислям все повече и да си задавам въпроси и тогава разбрах, че за да разбера тези хора, трябва да погледна в кухнята, да опозная техните традиции. Да разбера тяхната култура, за да мога по този начин да ги усетя. В Мароко не трябва да ни впечатляват тези огромни хотели, лъскави коли, напротив – това не е нещо, което аз търся или предавам на туриста – това са самите хора, те са хора с огромни сърца. И когато започнах да изучавам техните традиции и култура, разбрах, че ми липсва още нещо. Разбрах, че това тяхно поведение се дължи и на тяхната религия, на тяхната вяра. Затова и започнах да се задълбочавам в темата и да чета хадиси, за деянията, думи, казани от техния пророк, които мюсюлманите следват. И в един момент стигнах до тотално виждане на този свят. Често казвам една интересна поговорка – че всички живеем под едно и също небе, но не всички виждаме едни и същи хоризонти. Или друга – в която се казва, че не всички можем да интерпретираме по един и същ начин музиката на небесата. Затова колкото повече гледаш хората, тогава разбираш тяхното поведение и това е нещо, което мен страшно ме привлича. Да отида на някое място и да видя например берберите. Те използват много интересна архитектура ,която ти не можеш да интерпретираш, ако нямаш някои познания. Жените например си поставят татуировки, за да се пазят от джинове. В исляма се вярва в джинове“, разказа Мишо Иванов.
Част от приходите от продажбата на книгата ще отидат за поставяне на слънчеви панели на бедни семейства в Мароко.
Мишо Иванов има още много истории, които звучат като притчи.
„Това е за живота на хората – че всички ние сме много припряни, много се притесняваме за бъдещето, толкова сме задоволени от всичко, което ни заобикаля, че не можем да оценим красотата дори на природата. Както някой беше казал на времето – дърветата на прогреса не ни позволяват да видим гората. Та въпросната история, свързана с това нещо, това е една история софи, разказва за един ученик, който попитал своя учител-мъдрец – учителю, би ли ми казал кое е най-интересното нещо, което виждаш сред хората? Учителят без да се замисли казал – те са много непоследователни – когато са малки, бързат да пораснат, а когато пораснат, съжаляват за изминалото детство. Бързат да правят пари за сметка на здравето, а когато загубят здравето, дават пари, за да върнат здравето. Живеят винаги притеснени за утрешния ден, по този начин не живеят нито утре, нито днес. Или живеят, сякаш никога няма да умрат, или умират, сякаш никога не са живели. Ето това ми е например един от любимите разкази, има много такива. Като цяло суфизмът е нещо, което не може да се обясни. Суфизмът е личният опит на всеки човек. Този вид разкази, които се разказват са интересни, защото всеки може да се идентифицира в зависимост от житейския опит, който има“, каза още Мишо Иванов.
Цялото интервю за bTV Radio пред водещата Надежда Василева можете да чуете на звуковия файл.
