Наричат текстила новата пластмаса. Причината е, че производството и продажбите на текстилни продукти се увеличават лавинообразно всяка година, това води до все по-големи количества отпадъци от текстил, а въздействията върху околната среда са огромни - парниковите емисии на текстилната индустрия са повече от тези на секторите авиация, железопътен транспорт и доставките по море взети заедно. Това са между 8% и 10% от всички емисии на човечеството на година. Статистиката показва, че всяка година в ЕС се изхвърлят 5 млн. тона текстил, купуваме близо 15 кг текстил годишно, а хвърляме 11 кг. Жертви сме на „бързата мода“ – ползваме дрехи едва до 7-8 пъти.

Мерки, насърчаващи кръговия подход вече са въведени в някои европейски държави. В България от 25 години се развива дейност, която води до намаляване и компенсиране на негативните въздействия върху околната среда в глобален план. Въпреки това, държавата изостава с въвеждането на активни законодателни мерки, които да ускорят процеса.

Първият Доклад за екологичните спестявания от прилагането на кръгова икономика в текстилния сектор в България показва задълбочаване на тези проблеми, но и сценарии за решаването им. По това работят от Българска Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ), приемници на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба (АПТДВУ). Те са ключов играч в текстилното оползотворяване в страната. Чрез дейността си, БАКТ ограничава употребата на нови текстилни стоки и смекчава вредните въздействия от изхвърлянето на текстил на сметищата.

Ето част от изводите на Доклада:

  • За периода 2019 – 2021 г. от БАКТ са обработени 96 170 тона текстил, от които 72 829 тона са изнесени за други държави и се използват повторно;
  • За същото време в резултат от дейността на компаниите, които са част от БАКТ, са спестени 1,7 млн. тона въглеродни емисии за производството на нов текстил и облекло, което е равносилно на годишните емисии от 2 млн. автомобили (това ¾ от всички коли в България);
  • Предотвратено е изхвърлянето на 35 000 т естествени тъкани и свързаните с това емисии на гниене – това е равно на количеството битов отпадък на 80 000 българи за цяла година;
  • Предотвратено е изхвърлянето на 50 000 т изкуствени дрехи и тъкани, които са равносилни на спестената пластмаса за производството на 5 млрд. бутилки;
  • По данни от ЕС един средностатистически европеец си е закупил между 15 кг и 26 кг текстилни продукти през последните 5 години.Това е повече от емисиите, отделени при пътуването му до работа и обратно за същия период;
  • Текстилният сектор е и сред най-големите консуматори на вода и е вторият замърсител на вода в света. Повече отпадни води се отделят от производството на текстил, отколкото от всички битови нужди на човечеството (в резултат на къпане, готвене, чистене и тн.). Няма друга единична индустрия, която да консумира и замърсява толкова много вода.Спестено е количество вода от производството на нови дрехи е колкото консумираната вода на 330 хиляди европейци за една година.

Данните от Доклада идват в навечерието на нови европейски изисквания, които ще задължат държавите от ЕС, включително и България, да въведат системи за разделно събиране на текстил до 2025 г. Компаниите от БАКТ вече са реализирали пилотни проекти в 18 общини като са позиционирали 230 специализирани контейнера за ненужен текстил, включително в София. "Ако през 2019г. контейнерите са били само 20, то сега са 140 в София, като предстои разполагането на още 30 от тях", коментира в ефира на bTV Radio Сирма Желева- секретар на Българска Асоциация Кръгов Текстил. Чуйте повече от интервюто на Георги Митов с нея, разположено в звуковия файл:

На този фон за последните 10 години количеството на текстилния отпадък е нараснало с над 50%, а продажбите на облекло с 40 на сто. Над 100 хил. тона дрехи и битов текстил се изхвърлят годишно или 5 пъти теглото на НДК в София. Повторната употреба на текстил е предпочитан и насърчаване метод за справяне с отпадъците от текстил в световен мащаб. А у нас в момента по данни на БАКТ разделно събраните текстилни отпадъци се равняват на около 2% от общото предполагаемо количество текстил, пуснат на пазара. За справянето с тези проблеми са предвидени редица мерки и дейности, които включват повече оползотворен и по-малко депониран текстил.

В Доклада са разгледани 2 сценария - базов и оптимистичен, в които е оценен ефектът от въвеждането на насърчаващи мерки в сектора за сортиране и третиране на ненужен текстил, с поглед към 2030 г. Отправна точка и за двата сценария са наличните данни за разделно събран, сортиран и пренасочен за повторна употреба или рециклиране текстил.

Базовият сценарий отразява предполагаемото естествено пазарно развитие на дейността, без допълнителни стимули и държавна подкрепа. Оптимистичният сценарий предполага въвеждане на определени мерки в периода 2023-2024 г., което да доведе до значителни подобрения в резултатите до 2030 г. Сред възможните стимули за постигането на резултатите са:

  • Задължително прилагане на разширена отговорност на производителя за пуснатите на пазара нови текстилни продукти;
  • Задължителни цели за подготовка за повторна употреба на разделно събрания текстил;
  • Препоръчителни цели за пуснати на пазара дрехи втора употреба (от общия дял пуснати на пазара дрехи);
  • Препоръчителни цели за вложени рециклирани материали в новите текстилни продукти, пуснати на пазара. Целите трябва да засягат влагане на материали конкретно от текстилни отпадъци, не от други типове отпадъци (като PET бутилки).

Сходни мерки вече действат в няколко европейски държави или са планирани в Стратегията на ЕС за устойчивите текстилни изделия.

Ако тези мерки бъдат реализирани, прогнозите са за достигане до 40% разделно събиране на образуваните текстилни отпадъци, пренасочване за повторна употреба на 60% от разделно събирания ненужен текстил и рециклиране на 30% от разделно събрания отпадък до 2030 г.