„Изкуство на потока“ – международен проект с пътуваща изложба по течението на Дунава, ни среща с над 20 творци и ни запознава с духа на осем държави. София е осмата и последна спирка на изложбата, която можем да разгледаме в галерия „Академия“ на Националната художествена академия в София до 29 октомври.
Свантие Фолкман е един от двамата инициатори на проекта и разказва повече в интервю за bTV Radio: „Това е осмата спирка на изложбата. За съжаление заради пандемията организацията ни отне малко повече време, отколкото си представяхме. От една страна, искахме да създадем проект, в който се срещат две поколения, и, от друга, искахме да дадем възможност на артистите от 8 държави от Дунавския регион да обменят творчески идеи. Сега в края на осмата спирка мога спокойно да кажа, че ако сме успели в нещо, то е в красивата концентрация на съвременно изкуство от Дунавския регион. Също така успяхме да изградим нови мрежи и да дадем възможности за свързване между артистите. Разбира се, ние не сме сами в осъществяването на този проект – имаме много партньори, хора и организации, които ни помагат. До голяма степен проектът е финансиран от Федералната комисия по култура и медии, от Фондацията на провинция Баден-Вюртемберг, от Министерство на науката, изследванията и изкуството на провинция Баден-Вюртемберг и от Музея на град Улм – безспорно това е един от най-важните му проекти, по които е работил през последните години.“
В проекта „Изкуство на потока“ със средствата на изобразителното изкуство са представени осемте дунавски страни – Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, Румъния и България. Мартон Меес е другият автор на концепцията. Пред bTV Radio той описа мащабите на постигнатото и наследството, което проектът завещава: „Проектът е на първо място сътрудничество между различни институции. То обхваща 22-ма артисти от осем държави от Дунавския регион. Това е вече едно постижение – че събрахме всички тези фантастични творци и осем куратори от осем държави. Имаме и 8 различни изложби и преживявания в тези осем страни. „Изкуство на потока“ е пътуваща изложба. От 202 г. досега имахме осем спирки, осем града, в които организирахме събития. На места дори успяхме да проведем срещи между артистите и кураторите, за да се запознаят и да обменят идеи. От моя гледна точка цялото преживяване бе много положително. На първо място въпреки пандемията успяхме да осъществим нашата цел и успешно да реализираме проекта. На второ място видяхме как местните куратори и атмосферата на конкретните локации модифицираха преживяването. И навсякъде бе специално. Много се гордея с факта, че въпреки пандемията успяхме да продължим да работим. Разбира се, можехме да седнем и да се оправдаем с пандемията и да не направим нищо. А вместо това събирахме онлайн артисти и куратори и създадохме добавени елементи. Така че имаме 13 видеа от артистите, в които ни показват своите градове, своите студиа, своите ателиета и своите творби. Създадохме и онлайн аудиогайд. Така че сега, на изложбата можете да сканирате QR кода за всяка страна и да чуете на своето мобилно устройство повече за творбите на изложбата. Това е добра добавена стойност. И нещо, което остава. С изложбата в София проектът завършва, за съжаление. Тук е последната спирка. Но онлайн остават видеата и аудиогидовете, както и прекрасният каталог. В рамките на големия проект осъществяваме и по-малък. Искахме да добавим нещо специално към този проект, който е насочен към съвременното визуално изкуство. В него обаче поставихме и литературен проект. Към всяка творба и литературен текст – стихотворение или къс разказ от автори от тези страни. Текстовете са написани специално за изложбата. Можете да ги видите в оригинал и да прочетете превода им на английски език.“
От българска страна куратор е преподавателят в Националната художествена академия проф. Божидар Бояджиев: „Изложбата цели да намери връзка, взаимодействие между космополитната позиция на съвременния художник и традиционните контексти, в които той се развива, а те са свързани пряко или непряко с реката. Дунав съм я гледал като граница, а тя е страшен гръбнак – икономически и културен – на Централна Европа.“ Проф. Божидар Бояджиев проследява цялото развитие на проекта, който се променя спрямо локацията на представяне. В галерия „Академия“ на Националната художествена академия творбите са подредени като в павилиони на отделните страни: „Мисля, че този диалог между творбите дава нов прочит на нашия вариант. Много съм горд, че успяхме да напипаме своята специфика и да дадем своя принос към битието на изложбата. Тя е замислена не само да бъде показана на различни места, а да пулсира, да има собствен живот и да бъде тълкувана по собствен начин. И това се случи.“
За българското участие в „Изкуство на потока“ продължава разказът на куратора от българска страна проф. Божидар Бояджиев: „Започваме с Германия на представителната стена и свършваме в България пак там – държавите, първа и последна спирка на проекта. Исках да лансирам двама млади автори – доктори от НХА – Силвия Ганчева и Юлиян Станкулов. С творчеството на Юлиян поставих проблема с конвергенцията между концептуално изкуство и живопис. Неговата творба е групов семеен портрет, изпълнена на платно, оформено като завеса. Изведнъж двете значения се наслагват и се получава художествена деформация от плисетата на платното. Получават се изкривявания, които ревизират понятията „семейство“ и „живопис“. При Силвия има друг феномен. Когато наши студенти показват своите творби на Запад, чуват: „А, това е Източноевропейско рисуване!“ То се характеризира с фигуративизъм, който произтича най-вече от това, че в академиите е все още силно застъпен.
Значението на приноса на България подчертава Свантие Фолкман: „Много сме щастливи, че България не е представена само с творби в тази изложба, произведения, които между другото са много красиви и интересни. В хода на проекта за нас беше много важно българските художници и кураторът да участват активно. Това означава не само да бъдеш част от онлайн срещите, но и да присъстваш на отделните спирки от проекта. Това е пътуваща изложба в много части и артистите и кураторите имат свой принос за осъществяването ѝ. Различно е, когато ние като организатори говорим за проекта, и когато художниците и кураторите се включват в съдържанието му. В заключение мога да кажа, че за нас е голяма чест и е много важно, че имаме възможност да работим тук в тази много красива университетска галерия, което е прекрасно развитие на проекта.“
Репортаж на Светослав Николов:
