Онлайн хазартът, дигиталните зависимости, финансовите измами и рисковото поведение все по-често засягат младите хора, които попадат в подобни сценарии през телефона, социалните мрежи и онлайн игрите. Нов български проект предлага различен подход – вместо забрани и предупреждения, да се използват интерактивни симулации с изкуствен интелект, които позволяват на младите да „преживеят“ риска в безопасна среда. По темата разговаряме с кибер експерта Ясен Танев.

Проектът, наречен Risk Lab, се фокусира върху превенцията на зависимости чрез дигитални тренажори, които моделират реални психологически механизми.

„Идеята се развива от дългогодишната работа в киберсигурността и защитата на младите хора. Само предупрежденията не работят достатъчно“, обяснява Танев.

По думите му младите днес живеят в среда, в която усещането за бърза печалба и „голям шанс“ е постоянно присъстващо – не само в хазарта, но и в криптоинвестиции, социални мрежи и дигитални предизвикателства. Именно затова екипът разработва модел, който изследва психологията на зависимостите и ги превръща в обучителни сценарии.

„Не казваме „не прави това“, а показваме как работи“

Основната идея на проекта е да се замени забранителният подход с преживяване.

„На практика това означава да създадем среда, в която човек сам стига до извода защо дадено поведение е рисково“, казва експертът.

Системата използва научни изследвания и психологически модели, които се анализират от изкуствен интелект. Той извежда ключови поведенчески механизми – като илюзия за контрол, желание за бърза печалба и склонност към „само още един опит“.

Тези модели се превръщат в интерактивни сценарии, разработени заедно с психолози.

Симулация като „тренажор“ за реалния живот

Потребителят преминава през дигитална симулация, която наподобява реални ситуации от онлайн хазарта или други рискови среди.

В началото усещането е за контрол и възможност за печалба. Постепенно обаче системата въвежда типичните психологически капани – малка победа, която стимулира продължаване, „почти успех“, който провокира още опити, и загуба, която създава желание за реванш.

След края на симулацията изкуственият интелект анализира поведението и показва къде се е появила илюзията, как работят емоциите и как математически системата е структурирана така, че да не е равнопоставена.

„Целта не е морална поука, а разбиране“, подчертава Танев.

Ролята на изкуствения интелект

AI в проекта не заема емоционална позиция, а служи като аналитичен инструмент.

Той разпознава поведенчески модели и помага за създаването на сценарии, които отразяват реални психологически механизми. Така потребителят вижда как усещането за контрол често се оказва илюзия.