Филмът с българско участие “Нина Роза” на канадската режисьорка Женвиев Дулуд Дьо Сел е избран в официалната състезателна програма на филмовия фестивал в Берлин 2026, след което печели Сребърна мечка за най-добър сценарий.
Историята разказва за Михаил, български емигрант в Канада, който е изпратен в родината си 30 години, след като я напуска с дъщеря си - Роза. Принуден да се изправи пред миналото, което е искал да забрави, той ще измери цената на тяхната емиграция по своята наранена връзка с дъщеря си.
Белгийската компания БЕСТ ФРЕНД ФОРЕВЪР застава като международен сейлс агент зад проекта. Филмът е копродукция между 4 държави – Канада, Италия, България и Белгия. Продуценти са Фани Дрю и Сара Манеринг от КОЛОНЕЛ ФИЛМС (КАНАДА), с копродуценти Лоренцо Фиуци и Бардо Тарантели УМИ ФИЛМС (Италия) , копродуценти от българска страна - Любомира Пиперова, ДЖИНДЖЪР ЛАЙТ (България) и Николай Мутафчиев (ПРЕМИЕРСТУДИО), Етиен Хансез и Беноа Хансез са копродуценти от ЕХО БРАВО (Белгия).
Българският актьор и режисьор - Галин Стоев - влиза в главната роля на Михаил, Мишел Цончев е в ролята на Роуз, близначките София Станина и Екатерина Станина влизат в ролята на Нина. Участват още Светлана Янчева, Елена Атанасова, Цветан Тодоров, Емил Котев, Мария-Радена Божкова, Стефания Кочева, Димитър Николов, Антонио Димитриевски, Анастасия Колева, Март Лачев, Ева Шуминовска.
Филмът се осъществява с финансовата подкрепа на Telefilm Canada, SODEC, Министерство на културата – Италия, ИА Национален Филмов Център, ЕВРОИМАЖ, Фонд Харолд Грийнберг, CALQ и Радио Канада.
„Нина Роза“ също така спечели 2 награди в Локарно (Urban Post First Look Award и the Jannuzzi Smith Award) в секцията за Work In Progress – Locarno First Look 2025.
Синопсис:
Михаил напуска България през 90-те години след смъртта на съпругата си и отглежда сам малката си дъщеря Роза в Монреал. Далеч от родната култура и болезнените спомени, той изгражда нов живот, изпълнен с френски език и съвременно изкуство. Като специалист в тази област, той е нает от колекционер да удостовери автентичността на творбите на осемгодишно българско момиче на име Нина, чиито картини са станали изключително популярни в интернет. Междувременно Роза, изпитваща тъга заради проблемите във връзката си, временно се нанася при него заедно със сина си. Михаил обаче не се чувства готов да се върне в България след двадесет и осем години отсъствие. И все пак желанието на дъщеря му да предаде българското наследство на сина си, роден в Квебек, подтиква Михаил да преодолее нежеланието си и да тръгне в търсене на Нина.
Шокът от срещата с нея го разтърсва по-дълбоко, отколкото е предполагал. Изправен пред дете с поразителна зрялост, което му напомня за Роза на същата възраст, Михаил се чувства разколебан от това завръщане към корените си. С удължаването на престоя му той постепенно се помирява с призраците на миналото, докато се опитва да разгадае тайната на това дете, което сякаш общува с космоса чрез картините си. Дали тя наистина е автор на творбите си? Някой помагал ли ѝ е? Какво му дава право да нарушава щастливия ѝ живот в селото? И ако тя наистина е надарена, какво му дава право да налага продажбата на картините ѝ, а с това и принудителната емиграция, за която майка ѝ мечтае?
В деликатна атмосфера, сякаш спряла във времето между минало и настояще, между осезаемото и символичното, това пътуване – едновременно вътрешно и географско – се превръща в катарзис. То разкрива сложните връзки между живота, изкуството и хората, които обитават и двете сфери. Понякога самото пътуване е по-важно от крайната цел.
