Най-интересните открития и значимите проучвания от изминалия археологически сезон са представени в 17-ата изложба „Българска археология“ от Националния археологически институт с музей при БАН. Връщаме се близо 8 хиляди години назад във времето с най-ранните експонати и научаваме още за живота по нашите земи в много му измерения – ежедневието и вярванията, битките и връзката с духовното, стремежа към красота и желанието за изкуство. „Изложбата представя многообразна палитра от богатото културно-историческо наследство на нашите земи.“ – подчертава в интервю по bTV Radio авторът ѝ доц. д-р Камен Бояджиев от Националния археологически институт с музей при БАН. През тази година за първи път се представят резултати от две подводни проучвания. Във витрините, с които музеят ни посреща, са подредени над 300 находки.
Откриването на изложбата
Първата витрина е посветена на раннонеолитните находки от два обекта край Хасково и Ихтиман – сечива, култови масички, а сред по-рядко срещаните доц. д-р Камен Бояджиев посочва добре обработена каменна тежест и предмет, който напомня по-късните поти за отливане на метал, но идвайки от по-ранна епоха, е с все още неизяснена функция.
България се гордее, че по нашите земи е открито най-ранното обработено злато – във Варненския некропол, а намерени при подновените проучвания на обекта от петото хилядолетие преди Христа предмети са изложени във втората витрина. „След повече от 40 години прекъсване са възстановени археологическите проучвания на Варненския некропол. Във витрината представяме и находки от обекта Провадия – Солницата, свързан със същата култура. Това е зората на европейската цивилизация, етап, в който центърът на европейската култура е на Балканите.“ – изтъква доц. д-р Камен Бояджиев. При новопроучените погребения са открити накити от злато, раковини и миди, медни сечива, керамични съдове. „Тези погребения ни показват заможността на това общество и широката сфера на търговски контакти. Те дават нова информация за развитието на социалното разслоение. От тях научаваме повече за начина, по който функционира това общество.“ – коментира ученият. От красотата на изработката на предметите за бита и украшенията съдим и за вече високо развито естетическо чувство. Във вкопан в Провадия – Солницата по-късен гроб на скитски воин от V в. преди Христа е намерен интересен костен жезъл с детайлна изработка, чийто завършек е оформен като шлем и с образа на граблива птица.
С предметите в третата витрина навлизаме във времето на Бронзовата епоха. Керамични произведения свидетелстват за силно развит естетически усет и със символиката върху тях отразяват светогледа на хората. Меч от къснобронзовата и ранножелязната епоха е буквално олицетворение на този преход – острието е от желязо, а дръжката – от бронз. Той е намерен в некропол в района на Видинско.
Четвъртата витрина раказва за класическия етап от тракийската държавност. Откритите в два обекта монети и фрагменти от червенофигурни съдове илюстрират търговско-културните контакти между траките и гърците. В ямен комплекс са депонирани съдове, сред които доц. д-р Камен Бояджиев откроява каменни фрагменти от преносими ритуални огнища – конярници, оформени като конски глави.
В първо представяне на подводни проучвания изложбата „Българска археология“ разкрива късчета от историята ни чрез находки от крайбрежието на Созопол и Китен. В района на античната гръцка колония Аполония Понтика открита вносна керамика свидетелства за активните контакти с другите гръцки земи. „Проучванията на известното вече потънало селище от ранната Бронзова епоха в пристанището на Созопол водят до откриването на керамични съдове, сечива, много добре запазена във водна среда част от дървените конструкции на тези жилища, построени върху колове във водата. От тях можем да научим повече също и за използваната дървесина и за състоянието на околната среда.“ – каза доц. д-р Камен Бояджиев. В експозицията е показан включително фрагмент от дървен носещ стълб, запечатан в безкислородна среда.
Разказът продължава с Римската епоха след завладяването на Балканите от Римската империя. „Масово се разпространяват класически предмети – керамични и стъклени съдове, а също и статуетки на божества, сред които имаме бронзова фигурка от пътна станция край днешен Чирпан, открита при спасителни проучвания във връзка с реконструкцията на жп линията. Показали сме и колекция от оброчни плочки, посветени на римски и тракийски божества, върху част от които са запазени останки от тяхната цветова украса. Бронзова флейта дава поглед към развитието на музиката, за което рядко се замисляме, но и тя е била изключително важна част от живота на тогавашното общество, както е и на сегашното.“ – описа находките доц. д-р Камен Бояджиев.
Навлизаме в Средновековната епоха с възникването и развитието на българската държава. В неизследван досега обект от VIII – IX в. до Шумен, близо до първите български столици, са проучени голям брой жилища. Многобройни данни за бита на българите в този ранен период произхождат от съдове, сечива, накити, пръстени, обеци, елементи от коланни украси от бронз, сребро, злато или с позлата. Има намерени и елементи от игра на ашици, като част от тях са напълнени с олово. „Това дава възможност за мамене в играта, което очевидно не е съвременно изобретение.“ – посочва в разказа си ученият.
За Средновековната епоха и Османския период разказват два стенописа от църкви в Мелник и край Чипровци. „Те ни дава възможност да надникнем в ранните етапи от развитието на църквите.“ – подчертава доц. д-р Камен Бояджиев и ни насочва към следващите предмети от потънал през XIX в. кораб край бреговете на днешния Китен: „Част от намерените на него керамични и стъклени съдове са непокътнати. А най-екзотичната находка са порцеланови чашки за чай, които или произхождат от Китай, или са имитации, включително с йероглифи, посочващи производителя.“ Това е поредно доказателство за това колко свързани са били хората, живеещи в различни части на планетата.
Откриването на изложбата
Финалната витрина е от подводните проучвания край Созопол. Амфора от средновековната епоха също ни показва колко дълго са използвани подходящите за обитаване места – от Праисторията през Средновековието до наши дни. „Хората винаги сме търсели най-удобните места за живот, заради което неслучайно някои от най-процъфтяващите в момента градове имат хилядолетна история.“ – каза доц. д-р Камен Бояджиев.
Изложбата „Българска археология“ можем да видим в Националния археологически институт с музей при БАН на пл. „Атанас Буров“ до 26 май включително.
На основната снимка към публикацията: авторът на изложбата доц. д-р Камен Бояджиев (вдясно) на откриването на изложбата.
