Книга, която не поучава и не наставлява, но дава знание, за да се свържеш със себе си, да се приемеш и да тръгнеш по пътя на развитие – осмислено и с максимално чиста емоция. Психотерапевтът Детелина Стаменова ни открива път към по-добър живот с книгата-дневник „РАЗниМисли“. Създаването е рожба на нейната работа в кабинета й. „В повечето психотерапевтични школи се установява, че когато хората са самоосъзнати и водят записки на ежедневието си, това им помага да се сравняват как са били преди известно време. Защото терапията е процес, в който човек понякога се чувства изгубен, чуди се дали напредва. Едно записване ни помага да видим къде сме били, да се свържем със старо свое „аз“. Да можем да разбираме себе си, свързвайки се с различните си видове „аз“, ни помага да търсим кое може да е още по-различно у нас, за да можем да сме по-добре в ежедневието си“ – каза тя в интервю по bTV Radio.ю
И ако мислите отлитат, написаното остава. То изисква по-търсещ поглед към себе си, откровеност в осъзнаването, концентрация в изразяването. „Голяма част от писането е свързано с това да останеш сам със себе си. Записването е „тук и сега“, дава ни пространство, в което можем да бъдем изключително честни. Да бъдеш съзерцателен, осъзнат и структуриран – това ще ти помогне да разбереш най-голямата загадка – самия себе си.“ – описва предпоставките за себеразвитие психотерапевтът. А ние пишем – в „Ден след ден“ – как всеки ден има своя смисъл, в „Моят час“ – как темата ме кара да се чувствам, с какво е важна за мен, накъде ме заведоха мислите, накъде искам да продължа следващата седмица.
Книгата-дневник съдържа 12 теми и би могла да бъде наш спътник в продължение на 48 седмици. Детелина Стаменова посочва, че темите са значими, но не могат да попречат на процеса, който човек има със своя специалист по психично здраве: „Те вървят от „аз – аз“ към „аз – ти“. Човек не може да е добре със себе си, ако не е изградил това отношение на самоприемане, на грижа сам за себе си, за да е достатъчно добър и ефективен в отношението с другите. Това е вътрешната логика – отвътре навън.“
В замисъла на автора е текстовете да дадат понятиен апарат и да са основа за допълнително изследване на темата. Така от книгата научаваме, например, че не бива страхът да ни води, че „трябва да“ е тресавище, че не бива да съдим. Детелина Стаменова дори отправя предизвикателство – 21 дни да не мислим нищо лошо за никого. „Навлизаме в емоционалния речник и в това колко е важно да го използваме, за да идентифицираме къде сме. Ние обичайно си казваме неща, но не си говорим, не споделяме за чувствата си. Имаме няколко големи колективни травми, за които не е говорено достатъчно, включително травмата от живота през 90-те.“ – посочва психотерапевтът.
„Казвайки си“, изливайки болката на друг, го подлагаме на вторична травма, както научаваме от книгата. Как „РАЗниМисли“ помага да не ни е страх да погледнем към себе си и към своята душа? Отговаря Детелина Стаменова: „Помага ни с това, че за разлика от училище, когато направиш нещо, ти се карат, а тук никой няма да ти се скара. Тук ти владееш процеса. Това да се състезаваме и да сме най-добрите, е хубаво донякъде, но е вредно там, където имаме да се състезаваме само със себе си. Дневникът е островче, в което да свикнете със себе си – и с провалите си, и с грешките си. Тук нямаме за цел да постигаме високи олимпийски резултати, а да разберем как работи машинката на сърцето, какво е вътрешното решение, какво пропускаме в тичането през дните без да се огледаме. Затова ми е важно да кажа, че дневникът бих искала да се приеме като остров на спокойствието, на който да не бъдем съдени.“ Това е чудо и чудесен старт!
Интервю на Светослав Николов:
