Мигащото зелено увеличава броя на водачите в зоната, в която трябва да вземат решение дали да преминат или да спрат. Това води до нарастване на възможността от произшествия с удар отзад. Това обясни в ефира на предаването „За града“ по bTV Radio дългогодишният пътен експерт инж. Иван Табаков, главен асистент в УАСГ. „Наблюдавал съм, че на мигащо зелено част от водачите натискат газта и преминават с по-висока скорост, докато други натискат спирачката и са спрели още преди изтичането на този сигнал. Разликата в решенията, които вземат водачите, води до увеличен брой ПТП с удар отзад. При светофар има дилема зона – дали водачът да продължи или да спре. Когато имаме мигащ зелен светофар, в тази зона попадат повече водачи и шансът да се вземат различни решения става по-голям. Работната група, която работи по тази наредба не бе предвидила включването на мигащото зелено в наредбата, но след общественото обсъждане този текст бе включен, защото мнозина го смятат за полезен. Когато обаче човек се задълбочи в темата, ще осъзнае, че ако имаше добър ефект, този сигнал щеше да е по-разпространен. Това не е нова мярка, която може да използваме ефективно.“ – посочи той.

Гл. ас. инж. Иван Табаков припомни, че мигащото зелено е премахнато през 2021 г., тъй като тогава не е било регламентирано. То е въведено през 1974 г. и през 1996 г. е премахнато, тъй като е установено, че няма ефективност по отношение на безопасността. „При подписването на Виенската конвенция, на базата на която се използват пътните знаци, светофарите и т.н., още през 1968 г. мигащото зелено е обсъждано и отхвърлено. Единствено Австрия подписва с изключение за себе си. Днес то се използва в някои държави, но изследванията не дават добри резултати от това.“ – каза още експертът.

В по-общ план неговите наблюдения са, че водачите не съобразяват своето поведение с некачествената пътна инфраструктура. И добави: „Трябва да сме толерантни, да се съобразяваме, че всеки е различен и шофира по различен начин. А всеки водач си мисли, че е еталон по шофиране и всички трябва да са като него.“

Интервю на Светослав Николов: