„Многократен носител на раница“ – така определя себе си писателката Петя Кокудева. Надписът е върху бадж, който е подготвила за фестивала за кино за пътешественици, в който представи своята книга „Патагонци, тролове и още мои роднини“. Пътеписът разказва за 24 различни места по света, от Перу, през Аржентина, до Йордания, Япония, Нова Зеландия, с много истории, срещи и наблюдения за живота. Петя е известна с книгите си за деца, както и за далечни земи. Казва, че пътуването с раница и на палатка е много различно традиционните, в които се спи по хотели.
„Сякаш са много различни пътувания. Аз не съм пътувала много често по този луксозен начин с хотелите. Баджът с раницата е важен, защото на дълги пътувания човек установява, че раницата му не може да е много тежка и това всъщност променя целия ти живот, носиш два панталона, едни джапанки и дори да искаш, не можеш да вземеш многотия от неща. Палатката е просто мобилният ти дом, всичко се случва в нея. На дълги пътешествия едно котлонче ми служи за бюро, кутията на котлона, там си записвам на един таблет с прикачена малка клавиатура, така че всичко е с подръчни средства.“, разказа Петя Кокудева в ефира на bTV Radio.
А как приключенският й дух я отвежда до Патагония?
„Може би доста отдавна сме си мечтали за тези земи, ние по принцип пътешестваме по места, които са сурови, непристъпни, не особено приятелски настроени, обичаме Норвегия горе на север, Нова Зеландия, пустини, както преди Патагония бяхме в пустинята Атакама, доста сурово място с по минус 13 градуса вечер, докато спиш в палатката, така че Патагония беше естествен избор. Там няма много хора, с които да се срещаш, което на мен ми липсваше, защото обичам да общувам на път, но пък има много фолклор, много легенди, коренните жители имат едно богато творчество от истории. И аз разследвах, макар че общо взето не съм се срещала с много хора, повече животни срещах в Патагония.“, казва Петя. И посочва:
„Имам голям интерес към техните коренни жители, както тук не политически коректно ги наричаме индианци. Това са различни общности и те имат много причудлив, поетичен начин на предават на децата си това, което е важно. Имат много интересно отношение към смъртта, към скарването и сдобряването и всъщност в книгата съм разказала доста за тях. Те се наричат патагонци, всъщност цялата история идва от това, че когато ги завладяват испанците, забелязват, че са много огромни спрямо тях, с големи стъпала, големи крака и „патагоа“ означава това – голяма стъпка. Така че наистина Патагония е особена смесица от култури и местни общности, от поетично, романтично, но и чувство за хумор, защото оцеляването им е доста сложно, те са винаги били на коне, конят им е основното транспортно средство, и всичко в техния фолклор е свързано с коня.“
За особеностите на пътуването из Патагония, писателката споделя какво реално се крие зад красивите пейзажи – за студа, вятъра и трудностите в придвижването.
„Ние пребродихме Патагония на длъж и на шир, който е доста известен, Южният път, той почва по-нагоре на север в Чили и стига до Огнена земя долу, пустош, обветрена, много вятър и едни храсталаци, които много приличат на задниците на нанду, това е вид див щраус, по-малък от обичайния щраус. Иначе разбира се Фицрой, върхът, който е кръстен на капитана на кораба Бигъл, и при него интересното е, че е като голяма игла, забоден в небето и се намира точно по средата на границата между Чили и Аржентина, той се води двустранен. Доста си поплаках по изкачванията в Патагония, кога ми се напълниха обувките с пясък, кога се загубих в една мъгла, и видях една патагонска лисица, появи се и ми помогна да почувствам, че има и друго същество, така че да си намеря после приятелите, но се бях загубила по камънаците. Та е сложно и негостолюбиво място Патагония, тя лъже тази огромна красота по снимките.“, разказа Петя Кокудева.
Цялото интервю с Петя Кокудева пред водещата Надежда Василева с интересни истории от различни места по света и кои са любимите й дестинации, можете да чуете на звуковия файл.
