Предприемачът Христо Попов ще бъде сред мотиваторите, които ще участват в събитието „Кариера и живот – защо в България?", организирано от платформата Bulgaria Wants You на 14 юни в София. Той е основател на над 30 бизнеса в 7 държави, с над 15 хиляди души екип.
„Аз имам няколко основни послания към хората, които ще присъстват. Ако човек погледне целия свят и сложи целия свят на една карта, ще види нещо интересно. България е една от Топ 20 държави в света като предпочитано място за живеене. Тоест манталитетът, с който ние живеем, че това е едно ужасно място за живеене, просто не е верен. Второто нещо е, че в България вече всичко може да се направи. За разлика от преди 20-30-40 години, когато политическата система, етапът, на който бяхме, правеше държавата много трудна за живеене и за работа, вече не е така. В България, както във всички в света има и хубави, и лоши неща и това кое ще гледаме – дали ще се фокусираме върху хубавите или лошите неща е въпрос на избор. Така че, може би основното ми послание към хората е – дали ще изберем да гледаме лошите неща на България или хубавите неща е въпрос на личен избор.“ Това разказа Христо Попов в интервю за bTV Radio.
Предприемачът смята, че правенето на бизнес в България и в други страни не се различава особено.
„ Основните качества, които са необходими за човек да успее в България и в чужбина са едни и същи. Някои неща в България са по-лесни, някои са по-трудни, но аз не бих казал, че има огромно разминаване. Има някои неща, които правят бизнеса в България по-труден. Ние все още нямаме натрупани умения в определени области. Примерно ако се занимавате с компютри, компютърни технологии, AI, ако сте в Силиконовата долина, там всички около вас се занимават с това нещо. Ако искате да правите мода и живеете в Италия, можете да попаднете в райони, където създаването на мода, отношението към дрехите ще ви помогне. Ако искате да се занимавате с автомобилостроене, може би в Германия ще ви помогне. Ние все още нямаме създадени такива клъстери, които да помагат на определени индустрии, но те започват да се зараждат. Така че някои неща не са толкова развити, колкото в останалата част на света, но не бих казал, че има драстични разлики.“, казва Христо Попов.
По отношение на това дали младите хора са по-нетърпеливи да успеят веднага, ако може без да полагат големи усилия, предприемачът посочва:
“За съжаление да, пак за съжаление, работната култура в България по-скоро се доближава до европейската, отколкото до останалите части от света, и го казвам със съжаление, защото ние имаме възможността да пътуваме по цял свят- Близкия Изток, Африка, Виетнам, Япония, и виждаме, че готовността на хората тук да работят много е по-малка, отколкото в Азия например. И това мисля, че е тъжно. Това създава едно усещане, че някой за нещо ни е длъжен – държавата ни е длъжна, семейството ни е длъжно, фирмата ни е длъжна, което според мен е много опасно. И ако вие внимателно анализирате, европейците се стресната от това нещо, защото последните 10-15 години ние непрекъснато говорихме как трябва да се работи по-малко, как трябва да се работи по-малко, и това създаде това усещане в младите хора, че някой за нещо им е длъжен. Докато ако отидете в Сингапур например, там се говори точно обратното – как да се работи повече. И ние изведнъж се оказахме на един и същи пазар, където трябва да се борим с китайците. Да, обаче те работят 2 пъти повече от нас, имат не лоша инфраструктура, не са по-глупави от нас, имат и повече пари от нас в момента. Тоест в един момент се оказахме неконкурентоспособни, точно заради работната среда, която създадохме и според мен това е нещо, с което трябва да се преборим. Има тенденция в Западна Европа да се променя посоката, не знам дали няма да е късно.”
„Ако един служител има много какво да предложи, работодателят трябва да е изключително глупав, за да го остави да си тръгне. Тоест колко ще получи един служител на едно работно място, зависи до голяма степен от това какво може да предложи. Аз съм предприемач, искам нещата да вървят, фирмата да може да печели пари. И ако аз намеря млад човек, който ми помогне да го правя, аз ще направя всичко по силите ми този човек да не отиде да работи в Германия, да не отиде в Щатите. То е както отидете да си купите нещо – може да си купите сирене за 30 лева, може за 15. Някои избират сиренето за 30 лева, защото е по-хубаво. То е същото, ако предлагаме нашия труд на някой. Никой не ни е длъжен да ни даде висока заплата, но ангажиментът ни да покажем на работодателя колко сме способни, колко много ще допринесем за фирмата е при нас. Така че, според мен топката не е при работодателите. И вече виждаме и български фирми, които полагат изключителни усилия за развитие на кадрите си.“, казва Христо Попов за това дали работодателите не предлагат достатъчно примамливи условия на служителите, или липсват читави кадри.
За предприемача едно от най-важните неща, по които познава, че пред него стои необикновен човек, в който си струва да се инвестира, е енергията.
„Основното е енергия. Той трябва да има амбиция за себе си. Не за фирмата, за която работи, а за себе си. И то си личи в погледа, в енергията, която този човек излъчва. Особено млад човек. И ако попаднете на такъв човек, който има амбицията и енергията за себе си, тогава ролята на работодателя е много лесна – да предоставим на този човек средата да покрие максимума на потенциала, който има. Много мениджъри бъркат, че работата на един мениджър е да мотивира хората. Не. Нашата работа е да намираме хора, които са вече мотивирани. Не да мотивираме хора, които нямат никакъв живец. Енергията за мен на човека е първото, амбицията и желанието да се развива е второто, и някакви интелектуални умения. Тогава вече топката е в работодателя да развие тези качества, които има.“
Христо Попов казва също, че все още не знае как се създава добър екип и повече от 35 години се опитва да намери формулата, но е сигурен, че читавият екип е една от основните съставки за успеха на един бизнес. Всеки ден той се учи от реалния живот.
"Реалният живот никога не бърка, той обаче ни говори само, когато действаме. Тоест всеки ден аз започвам с мисълта какво ме научи вчера, как днес да бъда по-добър. Опитвам се да не се фокусирам върху крайния резултат. Ние не контролираме резултата от нашите действия. Ние контролираме само усилията, които полагаме и отношението, което имаме към работата. Аз се опитвам да се фокусирам и да развивам усилията си, независимо какъв е резултатът. И още едно нещо - скромност. Когато човек успее в някаква област е много опасно, защото започва да се обгражда с хора, които му казват само хубави неща и започва да се взема много насериозно. И е много важно за един предприемач да си повтаря, че палачинката се обръща много пъти. И ако днес успееш, утре можеш да загубиш всичко. Затова тази вътрешна скромност е нещо, което всички трябва да се опитваме да полагаме усилия непрекъснато да развием", казва Христо Попов.
За предприемачеството като начин на живот, за правенето на бизнес в България, какво би казал на хората, които имат идея, но се страхуват да я развият и още много любопитни съвети от опита на Христо Попов като предприемач, цялото интервю пред водещата Надежда Василева можете да чуете на звуковия файл.
