До няколко месеца започва същинското възстановяване на катедралата „Нотр дам“ в Париж, съобщи в интервю по bTV Radio главният архитект на историческите паметници на Франция проф. Бенжамен Мутон. „Това ще бъде първата голяма реставрация на XXI век с изключително уважение, каквото заслужава подобен паметник на културата.“ – каза той. Проф. Мутон обобщи отпечатъка на случилото се: „Пожарът отвори голяма рана, която ще заздравява с реставрирането на катедралата. Аз мисля, че хората нямат желание да си спомнят за пожара. За тях това е травма, която не се обвързва с определено историческо събитие. В основата си този пожар е един злощастен инцидент. Хората нямат необходимост да си спомнят за него.“ Светослав Николов разговаря с проф. Бенжамен Мутон за това как културно-историческото наследство присъства в съвремието, каква е отговорността ни към него, за да го предадем към бъдещето? „Аз виждам културното наследство като куфар, в който всяко поколение прибавя нещо. Но с това пълнене куфарът не става по-тежък, а само по-богат. Този процес ни помага на нас като хора да бъдем по-добри, да живеем заедно в мир. Културното наследство е гаранция за избягването на много грешки.“ Специалистът бе в България за лекция в програмата на Европейските дни на наследството, организирани от Френския институт в България в партньорство с Министерство на културата и Столична община. Мотото тази година бе „Заедно за културното наследство!“ Пред аудиторията проф. Бенжамен Мутон разказа за свършеното досега и за предстоящото по възстановяването на поразения от пожара храм.
Културно-историческото наследство често става жертва на забрава или на частни икономически интереси. Как да култувираме в обществото чувството за неговата ценност?
Няма много отговори на този труден въпрос. Ако културно-историческото наследство е определено като обществен приоритет, държавата би трябвало да съсредоточи силите си, така че то да бъде съхранено. Другият основен аспект в тази насока е самата култура. Ако хората не се интересува от важността на наследството, определящо културната им идентичност, целият процес се забавя. Според мен на първо място стои културата и после идва подкрепата от публичните власти. Законите съществуват, сега трябва да бъдат подсилени, така че културата и културното наследство да присъстват по-трайно в ежедневието на всеки. Развитието на културата върви с образованието от най-ранна детска възраст. И веднъж започнало, то не трябва да се спира, а да се адаптира към всяка една възрастова група.
Културно-историческото наследство достига до съвремието през вековете и е наша отговорност да го предадем към бъдещето. Как Вие чувствате тази отговорност?
Културно-историческото наследство е богатство, което сме наследили от нашите предци. То става все по-голямо и по-голямо с всяко поколение. Благодарение на него обществото е успяло да се научи да живее по-добре. В по-широкия смисъл на понятието културното наследство е нещо жизнено необходимо. Освен че ни служи като отправна точка как да живеем днес, то ни помага да знаем как да построим обществото на утрешния ден, добавяйки нещо от себе си.
Аз виждам културното наследство като куфар, в който всяко поколение прибавя нещо. Но с това пълнене куфарът не става по-тежък, а само по-богат. Този процес ни помага на нас като хора да бъдем по-добри, да живеем заедно в мир. Културното наследство е гаранция за избягването на много грешки.
На лекцията си по време на Европейските дни на наследството говорихте за възстановяването на катедралата „Нотр Дам“ след пожара от 15 април 2019 г. Какви предизвикателства са преодолени до този момент и какви смятате, че предстоят в хода на работа от тук нататък?
Първото предизвикателство непосредствено след пожара беше да се предотврати евентуално срутване на сградата и тя да се укрепи, така че работниците да могат да влязат вътре и да започнат работа. То беше разрешено след 15 – 20 месеца усилена работа.
Второто предизвикателство беше опознаването на паметника. Трябваше да се направят анализи, проучвания и огледи, които да отговорят на определени въпроси. Познаваме ли наистина тази катедрала? Какво беше изгубено в пожара? На 13 юли 2020 г. националната комисия анализира събраната от архитектурния екип информация, сградата беше опозната, творбите на изкуството – също. Вече се намирахме на етап, в който можеше да започне реставрирането на катедралата в състоянието й от преди пожара.
Третото предизвикателство, което е на път да бъде разрешено, е да бъдат реставрирани всички компрометирани елементи. Става въпрос за технически умения, за събиране на материалите (камък, дърво, и др.) и оформянето им. Този процес би трябвало да започне до няколко месеца. Всъщност това ще бъде първата голяма реставрация на XXI век с изключително уважение, каквото заслужава подобен паметник на културата.
Какъв отпечатък остави случилото се – пожарът и последвалата реакция?
„Нотр Дам“ е една от най-старите френски катедрали и първата католическа на Франция. Изключително важен културен паметник, тя е свидетел на редица събития от историята, сред които освобождението на Париж през Втората световна война, например. Независимо, че става въпрос за религиозно здание, в него са се провеждали много събития от национално значение. Затова французите възприемаме „Нотр Дам“ като сърцето на нашата страна.
Пожарът отвори голяма рана, която ще заздравява с реставрирането на катедралата. Аз мисля, че хората нямат желание да си спомнят за пожара. За тях това е травма, която не се обвързва с определено историческо събитие. В основата си този пожар е един злощастен инцидент, а не събитие, което трябва да бъде чествано. Хората нямат необходимост да си спомнят за него.
Но аз съм трогнат от съчувствието, което беше проявено на международно ниво, и смятам, че целият свят очаква от Франция да възстанови „Нотр Дам“ във вида, в който я познавахме преди пожара. Според мен тази рана ще продължи да съществува, но ще си спомняме за нея все по-рядко с течение на времето.
