„„Артемис" 1 трябваше да лети още през 2020г. Последното отлагане беше през април 2022г. Това е положението и почти с всички бъдещи космически проекти. То е свързано с проблемите в света, инфлацията, които отлагат научните полети, защото няма пари за тях“. Това заяви в ефира на bTV Radio проф. д-р Цветан Дачев от Института за космически изследвания и технологии на БАН по повод старта на мисията на НАСА „Артемис“ 1 до Луната, която започва на 29 август 2022г. с изстрелването на ракетата Space Launch System (SLS).
„„Артемис" 1 ще носи 10-12 малки спътника, които ще бъдат изведени в орбита. Ние не се опитахме да участваме в тези конкурси", поясни „бащата на дозиметрите „Люлин“. „За сметка на това участвахме в конкурса на ESA за полет с Екзомарс и нашият прибор „Люлин МО“ беше изстрелян през 2016г., прелетя пространството от Земята до Марс и от 2017г. се намира в кръговата орбита около Марс на 400 км. И в момента този прибор работи и дава данни. Имаме и втори прибор, който се намира на МКС от 3 март 2022г. Той бе поръчан от американска компания и ще работи извън японския модул в продължение на 1 година, когато ще се върне на Земята през март 2023г.“, допълни проф. Дачев.
„Последното нещо, откакто българската държава отпусна пари, беше за космическата програма на втория български космонавт. Създадоха се 11 прибора за този полет. Един от тях беше „Люлин“. Има повече от 20 прибора, летели в Космоса с това име или близки до него. Успяхме да създадем дозиметър, който е с тегло между 100 и 200 гр. Консумира малко енергия и дава данни, които се публикуват в многобройни статии, които се цитират много", поясни изследователят, който продължава да работи в БАН, дори и след пенсионирането си.
Учените изработват нов прибор- Люлин CNR VG, който ще бъде носен от италиански астронавт по време на полета на Virgin Galactic Spaceship 2, планиран до края на тази година. Следващото българско устройство, което ще събира данни за профила на йонизиращото лъчение от Земята до 120 км., е предназначено за ракетата Blue Origin New Shepard на Джеф Безос, който се очаква до края на 2023г.
Впоследствие, други български прибори ще летят на малък японски спътник Ten Koch, както и на аржентино-бразилски спътник (Lyulin AR трябва да полети през 2024г.)
„Кариерното израстване на прави особена разлика между асистент в БАН и професор в БАН. Асистент в университетите трябва да взима минимум 1500 лв. заплата", посочва проф. Дачев. „В онези години имаше пари за наука в Академията. Сега това практически липсва", припомни авторитетният учен. „Правенето на наука във всички области изисква дългосрочна инвестиция. Заблуждението на някои наши политици, че можем с проектно финансиране да създадем наука, е неправилно. Причината е, че ако един проект дава пари в рамките на 3 години, а след това – не, никаква следваща генерация от млади учени не може да се създаде".
Чуйте цялото интервю на Георги Митов с проф. д-р Цветан Дачев от Института за космически изследвания и технологии на БАН:
