"Не се наблюдава воден дефицит в Южна и Западна България спрямо районите, в които има риск от възникване на воден дефицит при неблагоприятни климатични условия – Югоизточна, Източна и Северна България". Това подчерта проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН. Чуйте повече от интервюто на Георги Митов, разположено в звуковия файл:
“За момента България разполага с достатъчно пресноводни ресурси, но разчита почти изцяло на 25% от пресноводните си ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение на територията на страната, докато другите 75% се дават от река Дунав и имат по същество транзитен характер. Климатичните промени могат да доведат до риск от възникване на водни дефицити”, до този извод стигнаха проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, които представиха анализ за състоянието на водните ресурси в България. Организатор на събитието “Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?” е научнопопулярната платформа Климатека, която наскоро представи пред обществото изследвания на български учени по темите климатични промени, биоразнообразие, зелени политики и др. На събитието днес проф. Гачев и д-р Симеонов разгледаха как влияят промените в климата върху водния баланс в страната.
1°C повишение на средните температури на въздуха означава 7% повече водна пара в атмосферата. При увеличение на изпарението, затоплянето зарежда атмосферата с повече енергия. Тази енергия се отделя в атмосферата при кондензацията на водната пара и става двигател на всички атмосферни процеси. Именно тези процеси имат влиянието върху засилването на екстремните климатични явления, като нараства и интензивността на валежите, гръмотевичните бури и ветровете, вследствие на затоплянето. Много по-голяма част от годишните валежи сега падат като екстремни, вместо да се разпределят по-равномерно през годината. Това увеличава риска и от внезапни наводнения. Сезонните модели на валежите стават все по-непостоянни, което засяга селското стопанство, продоволствената сигурност и поминъка на милиони хора.
Освен това високата температура на водата в Средиземно и Черно море през втората половина на лятото, съчетана със започващото намаляване на температурите над сушата, води до активно образуване на циклони, които дестабилизират времето и са съпроводени с проливни дъждове, наводнения и бурно вълнение.
Глобалното затопляне ускорява кръговрата на водата. Освен това то увеличава количеството на валежите и променя разпределението им по сезони и по интензивност. А пък по-голямото количество водни пари е причината за повече и по-интензивни валежи с тенденция за увеличаване дела на екстремните валежи. Друг фактор за увеличаване броя на екстремните валежи и наводненията е наличието на по-ниските концентрации на аерозоли (фини частици), които помагат за образуване на облаци, а намалението им е свързано с деиндустриализацията и намаленото замърсяване нa въздуха.
По думите на проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, в резултат на климатичните промени се очаква водните ресурси в България да намалеят. Това може да обостри риска от воден дефицит в уязвимите райони, а в години с особено неблагоприятни условия – и на други места.
Част от тях са недостиг на питейна вода за битови нужди, недостиг на вода за селското стопанство и намалена продукция и загуби, недостиг на вода за индустриални нужди и загуби в туристическата индустрия. Друг аспект е рискът от намалено количество на охлаждаща вода, което може да доведе до рискове за енергийната сигурност, като намаляване на производството на електроенергия от хидроелектрическите централи и опасност от спиране работата на ядрените централи. И не на последно място може да доведе до здравни рискове за населението, като например повишен риск от епидемии.
Общият индекс за България в периода 1991– 2018 г. е под 10%, което означава, че няма стрес върху възобновяеми пресни водни ресурси.
Процентът от населението, което е било на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода през 2018 г. е бил 3% през 2017 г. и 1.1% през 2018 г., като най- засегнатите области са с процент от населението съответно 28.2% в Габрово; 13.1% в Търговище и 7.8% в Сливен.
Въпреки че няма натиск върху водните ресурси на национално равнище, занапред може да се наблюдава недостиг на вода в определени райони с недостатъчни ресурси, висока гъстота на населението и интензивни промишлени дейности, както и други фактори.
Загубите на вода по мрежата е един от големите проблеми. Въпреки че определянето на загубите обикновено е трудно начинание, е известно че около 55 – 60% от водата се губи в процеса на доставка до потребителите, като по някои оценки достига и до 70%.
Част от основните решения, които обсъдиха учените бяха:
● Намаляване на загубите на вода по водопреносната инфраструктура, като интересни данни са, че 20% от най-големите течове се равняват на 80% от загубите
●Използване на вода за промишлени нужди, като препоръките бяха в посокана въвеждане на производства със затворени цикли на водоползване иповторно използване на отпадъчна вода.
● Ефективно използване на вода в земеделието – изграждане на мрежи сповишена ефективност на водопренос и разпределение и насочване наземеделските субсидии към производства с по-малък разход на вода.
● Ефективно използване на вода в бита – като част от примерите саизползване на валежните води, включително събиране от покривите,изграждане на пречиствателни съоръжения, които позволяват повторноизползване на водата.
● Поддържане на дренажните съоръжения – редовно почистване на речните корита от растителност и отпадъци, забрана за строителство на ниските места в близост до речните течения, поддръжка на чистотата и състоянието на отводнителни шахти и канали.
● Опазване, възстановяване и поддържане на горите – гората е най-доброто средство за предпазване от наводнения и почвена ерозия. Тя съдейства за по-равномерно оттичане на валежните води и за овлажняване на местния климат и намалява ефектите от засушаването на местно ниво. Най-голяма предпазна роля от наводнения имат добре развитите и пълноценни гори.
По думите на проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, вследствие наклиматичните промени, прогнозите са водните ресурси да намаляват във времето и да бъдат все по-неравномерно разпределени по сезони и години, което може да доведе до риск от възникване на водни дефицити в някои части на страната.
Припомняме ви, че Институтът за изследвания на климата, атмосферата и водите при БАН (ИИКАВ) организира Честване на Световния ден на водата 22 март и Световния ден на метеорологията 23 март. В събитието ще участват ученици от 203 Профилирана езикова гимназия (ПЕГ) “Свети Методий”, 36 СУ „Максим Горки“ и Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография, както и студенти от НБУ.
Събитието се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН (ул. „15 ноември“ №1). Учениците от 203 ПЕГ, 36 СУ и НПГМФ подготвиха есета, презентации, постери, рисунки във връзка с темата на Световния ден на водата за 2024 година „Вода за мир“. Честването включваше представяне на премираните творби, както и награждаване.
Във фоайето са изложени и постери на учени от ИИКАВ, въвеждащи в темата „Вода за мир“,а също и в темата на Световния ден на метеорологията през 2024 година „На преден план действията за климата“. В тези тематики ИИКАВ е коородинатор на проект за възстановяване на влажните зони в поречието на река Дунав от Мисия „Океани и води“ на Програма Хоризонт Европа, ръководи работен пакет 1.2 „Водни ресурси“ на Националната научна програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“ и изпълнява проект „Природни и антропогенни фактори за изменението на климата“ към фонд „Научни изследвания“.
