Недостиг на вода в Северозапада, засушени месеци в цялата страна и над 150 хиляди души вече на воден режим – това очертава настоящата водна картина в България, според проф. Емил Гачев от БАН, ръководител на секция „Води“ в Института за изследване на климата, атмосферата и водите. Пред bTV Radio той заяви, че не количеството валежи е основният проблем, а тяхното разпределение. „Нямаме значително намаление на годишната сума на валежите, но те падат в кратки периоди – често за един-два месеца, с голяма интензивност – и после следват дълги, почти сухи сезони. Това води до силен натиск върху водната инфраструктура и местните ресурси.“

Северозападна България – най-тежко засегната

Докато в Югозападна България и около София язовирите са пълни на над 80%, в Североизточна България нивата са около 40–50%, а в Северозапада – под 30%. Особено тревожно е положението в селищата, които не се захранват от язовири, а от местни водоизточници. „Те са първите, които преминават на воден режим – още от януари и февруари,“ обяснява проф. Гачев.

Най-уязвими са региони с ниски валежи и без естествени водни акумулатори – планини или подпочвени залежи. „Източна България, морските курорти и градове като Варна и Бургас винаги са били в риск – липсва достатъчно близка планина, която да задържа вода“, коментира той, след срещата с медиите, организирана от "Климатека".

Водата изтича… преди да стигне до нас

Данните сочат, че България губи над 60% от водата по водопреносната мрежа. „Това е европейски антирекорд. На някои места – като Пернишко, Шуменско, Габровско – загубите надхвърлят 80%“, казва Гачев. За сравнение: следващата по загуби страна в ЕС е Словения с 40%.

Причините са остарели тръби, липса на поддръжка, незаконни отклонения и неефективен контрол. „На места водопроводите са на по 60–70 години. При тези нива на амортизация, дори 20% намаляване на течовете би спестило 80% от загубите.“

Време за реформа и реакция от институциите

Проф. Гачев настоява за актуализация на Националната стратегия за управление на водите (последно приета през 2013 г.) и силна държавна намеса. „Не можем да оставим проблема на местните власти или ВиК операторите. Не е по силите им, а и не е рентабилно за тях“. Той призова държавата да привлече целеви европейски средства за водна инфраструктура и да създаде механизми за субсидиране на устойчиви решения – като използване на дъждовна вода и създаване на местни водохранилища за домакинства и земеделие.

Чуйте цялото интервю на Георги Митов с проф. Емил Гачев, разположено в звуковия файл:

Общество без позиция, остава с проблема

„Истинското решение ще дойде, когато обществото започне да реагира активно“, казва Гачев. „Щом нямаме глас, няма и натиск за промяна. А водата е право, не лукс. Ние избираме кой да ни управлява и от нас зависи да изискваме действия.“

„Да се надяваме, че няма да се стигне до обезсоляване на морска вода – както правят в богатите арабски страни“, казва с усмивка Гачев. Но признава, че при липса на промяна, ще се стига все по-често до индивидуални решения: сонди, хидрофори, кладенци – и с това и до социално неравенство по воден достъп.

Според него истинската стратегия трябва да започне с: овладяване на загубите, обновяване на мрежите, реформа в управлението и съзнателна гражданска позиция.

 

Проф. Емил Гачев – Ръководител на секция „Води“ в Института за изследване на климата, атмосферата и водите – БАН. Научните му интереси обхващат хидрология, геоморфология и климатични промени. Има докторска степен по „Ландшафтознание“ от ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“.