„Проблеми с осигуряването на пациентите с кръв и кръвни продукти винаги има. Но и винаги сме правили необходимото да не остане пациент без адекватна трансфузионна терапия”. Това заяви в ефира на bTV radio проф. д-р Румен Попов, ръководител на Центъра по трансфузионна хематология на Военномедицинска академия- София. Според него, трябва да има добро отношение към кръводаряването, но днес хората изпитват известен страх да дарят кръв заради пандемичната обстановка. „Взели сме абсолютно всички необходими мерки за сигурно и безопасно кръводаряване”, подчерта проф. Попов.
Навръх Световния ден на здравето и Професионалния празник на здравния работник – 7 април, ВМА стартира кампанията „Бъди един от нас! Дари кръв – спаси живот!“. В нея могат да се включат всички здрави български граждани от 18 до 65-годишна възраст Минималният интервал между 2 кръводарявания е 60 дни, като мъжете могат да даряват кръв не повече от 5 пъти в годината, а жените- не повече от 4 пъти.
„Повече мъже се явяват, но жените са също една компактна група”, отчете проф. Попов. „С течение на годините създадохме традиции по отношение на кръводаряването във войсковите подразделения. Имаме военнослужещи, които даряват кръв вече по 10-15 пъти и ние разчитаме на тях”, добави ръководителят на военния трансфузионен център. По думите му, се дарява 450 мл.кръв 0 ± 10%. „Когато кандидат-донорът е с по-ниско тегло, но задължително трябва да бъде над 50 кг., се взима възможно най-ниската доза. При човек, който тежи 70 кг. ще вземем 450 мл.”, отбеляза проф. Попов. „Има немалка група от кандидат-донори, които желаят да помогнат, но имат някои съпътстващи заболявания, които са временни или постоянни противопоказания – сърдечносъдови, белодробни, хематологични....Ние определяме кой може да бъде допуснат до даряване на кръв. Над всичко е безопасността и здравето на кръводарителите”, коментира той.„Препоръчваме на кандидат-кръводарителите да се наспят предната вечер и сутринта да закусят. След това са добре дошли в трансфузионния център, като наше задължение е да ги наблюдаваме постоянно преди, по време и след кръводаряване”, отбеляза специалистът от Военномедицинска академия- София.
„През последната година възприехме канадския и американския модел за трансфузионна практика в условия на пандемия. Въпреки трудностите, които ни съпътстваха, не спряхме изнесените мобилни екипи за кръводаряване, като взехме всички необходими мерки за защита на здравето на дарителите и на персонала. В някои страни в Европа се изплашиха и спряха трансфузионните екипи и изпаднаха в лоша криза по отношение на кръвта. При изнесените акции се явиха много млади хора, които даряваха кръв, за да помогнат, както на ВМА, така и на другите болници”, разказва проф. Попов.
В първите часове на кампанията „Бъди един от нас! Дари кръв – спаси живот!“ са преминали 18 кръводарители, като двама от тях са дарили реконвалесцентната кръвна плазма, която е верен съюзник в борбата с Ковид-19. „Моите наблюдения са, че във времето успяхме да помогнем на страшно много пациенти да се възстановят по-добре и по-бързо от това коварно заболяване. Ние имаме добър успех при лечението на тези пациенти с реконвалесцентна плазма. Лекуващият лекар преценява точният момент, в който тя трябва да се приложи плазмата, за да има най-добър ефект”, уверява проф. Попов. Той посочи, че ВМА разполага с необходимото количество реконвалесцентна плазма за лечение на всички свои пациенти не само в София, но и в Пловдив, Сливен, Варна и Плевен.
Има ли дефицит на дарители от определени кръвни групи, които се търсят най-често? Кои са нежеланите реакции след кръводаряване и какво не трябва да правим? Отговорите на тези и други въпроси чуйте в интервюто на Георги Митов с ръководителя на Центъра по трансфузионна хематология на ВМА проф. д-р Румен Попов, разположено в звуковия файл:
