В каква среда растат децата ни и как да я направим по-добра и в семейството, и в училище, и цялостно в обществото? „Родителите още с раждането на детето се сблъскват с много неясноти, с много тревога и въпросът e дали има кой да отговори на техните въпроси, за да могат те да бъдат достатъчно подкрепени, за да бъдат достатъчно добри родители и да могат да понесат тревогата на децата си, да могат да отговарят на въпросите им, да имат достатъчно търпение.“ – коментира по bTV Radio психологът Бела Дамянова от Националната мрежа за децата. Тя посочи като проблем липса на достатъчна подкрепа дори в неонатологичните отделения, включително психолози, които да подготвят младите родители за това, което предстои. Скоро детето е на ясла, после – на градина, а след това – на училище. „Имат ли родителите имат доверие на хората, на които поверяват децата си? Защото знаем и за редица случаи, в които и там има локализирано насилие. Говорим за социално емоционално учене. На едно дете трябва да му бъде обяснено какво става с него, защото емоциите не следва да бъдат забранени. Трябва да се разбере защо едно дете е ядосано. Защото, за да се стигне до една крайна ескалация на много сериозно насилие, това сякаш е един последен вик: „Направете нещо! Вижте ме какво става с мен!“
В разговора с Бела Дамянова засегнахме темата за проявата на любовта, разбирана от някои като задоволяването на всяко желание на детето, от други – като налагането на наказания, за да се научи. „За друг любов може да бъде да поставя граници и по този начин детето да може да се ориентира кое е добро, кое е лошо. Когато говорим за за любов, аз си мисля по-скоро за приемане – детето да бъде прието такова, каквото е. То понякога може да е ядосано, понякога може да е много усмихнато. Но любовта е това приемане, че детето е там, то има някакъв проблем. Детето сега е ядосано. Как да го успокоим? Как ние самите като родители да бъдем търпеливи? И това става с диалог, с думи. Много често сме свикнали поради забързаното ежедневие просто да казваме: „Защото така трябва.“ А децата имат нужда от логика, която да им подреди света, която да им подреди емоциите. Любовта е свързана и с контакта, дори с физическия – още от раждането на детето, то да бъде прегърнато, прието. И след това този контакт да дава сигурност. Когато едно дете бива нагрубявано или бива обезценено от родител, това блокира тази любов. То може би си задава въпроса: „Аз ще бъда ли обичан, ако съм ядосан?“ Когато се счупи това доверие, започват да се изграждат стени.“
Във връзка на доверие трябва да говорим и със съзнанието, и със сърцето на детето. Как да я изградим така, че да бъде максимално широк емоционалният канал за комуникация? Бела Дамянова отговаря: „От най-ранна детска възраст трябва да започнем да говорим за тези неща, за да може децата, които днес са на две, на три години, и след двадесет години да имат това съзнание, да могат да правят разлика между добро и зло, да имат търпението да обясняват, да знаят как да прекарат пълноценно време със своите деца. Това е „пълноценно време“, не накъсан контакт единствено с караници или забързаното ежедневие, в което се прекарва страшно много време пред екрани на телефон. А пълноценното време и свързано с игра, пълноценното време на заедност, дори една разходка, това да се отиде на някакво събитие. Според мен децата от най-ранна възраст трябва да посещават някакви културни събития, дали музеи, дали изложби, театри. Културата на това да има изкуство, да има експресия, много помага емоциите да се преработват.“
Бела Дамянова посъветва да споделяме откровено с детето като с личност. Когато сме изморени, да кажем това и че вместо десет приказки за лека нощ ще прочетем една: „но ще я прочета много изразително.“ „Да стане ясно, че родителите не са някакви свръх хора и че те също имат някакви лимити. И другото много важно нещо е въпреки нашите лични ограничения, родителите да станат сензитивни за това как да си намерят и подсигурят грижа за себе си, за да бъдат достатъчно адекватни.“
Родителят трябва да учи детето си за последствията от неговите действия, като дори понесе недоволство. „Трябва да понесеш, че някой може да ти е ядосан, че понякога ще бъдеш лошият. Има неща, които следва да бъдат забранени, но да има обяснение, да се каже какво може да стане – тоест да се изгради един авторитет. Ето, тази разлика между авторитарното и авторитетното, не е наказание.“ Така детето ще научи, че всяко действие е отговорност. „Като родители ние сме отговорни да водим децата, да ги подкрепяме, да им помагаме, независимо колко ни е трудно. И е абсолютно важно дори едно малко дете да знае какво е причинило със своето действие на някой друг. И ако се случи нещо, което е довело до негативни последствия, отново е важно да има последици – да е ясно, че има санкции, че това е забелязано. Но отново това трябва да бъде съобразено както с възрастта, така и с формата на санкция, която която следва.“
А как да създадем у едно дете нагласа, така че времето в училище е за учене и израстване, за себеизграждане? „Училището следва да бъде място, където децата ходят с радост и за това трябва да допринесат и самите учители със своята експертиза, с опита си, с това да ги предразположат, с това да могат да им дадат пространство за изява.“ – каза Бела Дамянова и посочи, че Националната мрежа за децата има програма „Мегафон“ – неформален тип гражданско образование, в която се включват деца с най-различен опит. „Някои са от институции, други са доброволци. Тя им дава пространство за изява, да направят нещо сами, да бъдат подкрепени от някого, но да имат цялата свобода в защитена обстановка. Когато мислят за това, че имат глас, че имат права, те правят огромен скок. Това трябва да прави училището, за да създава едни хора, които мислят, които са свободни да се изразяват, които правят проекти, в които влагат себе си, не просто да пишат нещо, не да правят неща по калъп, а да има форма на изява, да има творчество.“
Интервю на Светослав Николов:
